.

„Измислям сюжетите за моите детективски романи, докато мия чинии. Толкова е досадно, че неволно те спохождат мисли за убийства.“ – Агата Кристи

Семейни неприятности? Любовта ли е решението на проблема?

Ами ако любовта е част от проблема?

Както знаем от изследванията в историята и социологията, семейният живот в западните общества в миналото е бил доминиран от патриархално и хетеронормативно разбиране за брака, в който любовта е била до голяма степен маловажна.

Браковете са имали повече гражданска и религиозна основа, отколкото романтична.

За добро или за зло, съвременните разбирания за семейния живот са доминирани от любовта.

За повечето хора влюбването определя с кого да се свържат. Любовта е лепилото, което ни държи заедно, а смъртта на любовта се разглежда като основание за развод.

Любовта заема централно място в семейния живот, което от своя страна има някои прекрасни аспекти като грижата и топлината в ежедневните ни взаимодействия.

Но централното място на любовта има и своята опасна и тъмна страна.

По същество проблемът възниква от начина, по който сме склонни да виждаме любовта – като споделяне и грижа, а именно да се свържем с другия и да се грижим за него.

Нашето съвременно послание за любовта гласи: „истинската любов не знае граници и побеждава всичко“.

Но в един такъв модел на отдаденост и грижа за другия, къде отива чувството за справедливост?

Дали справедливостта и любовта изглеждат несъвместими и възпрепятстват ли честните разговори, необходими за „семейното равновесие“?

От философска гледна точка идеята за любовта като грижа и споделяне намира израз в две различни теории.

Едната – „теорията за съюза“ казва, че любовта свързва двама влюбени, за да образува едно цяло – „ние“.

Другата – „теорията за грижата“ поддържа идеята, че хората си остават отделни и различни, но отправя посланието, че любовта изисква да приемем нуждите и интересите на любимия човек като наши собствени.

Привлекателността на тези теории е очевидна.

Представете си, че човекът, когото обичате, се разболява. Теорията „ние“ казва, че неговата тежест е и ваша тежест, тъй като болката се споделя и така се понася по-леко и от двамата партньори.

„Теорията за грижата“ казва, че трябва да дадете приоритет на неговото/нейното благосъстояние и да действате по начин, който ще го/я накарате да се чувства възможно най-добре.

Къде се крие проблемът?

Предизвикателството възниква в случаите, когато доброто за един човек противоречи на доброто за друг.

Например, представете си, че съпругът ви получава чудесна възможност за работа в нов град, далеч от семейството и приятелите и далеч от дейности и хора, които са от основно значение за вашето щастие.

Така най-доброто за съпруга ви би било да приеме предложението, а най-доброто за вас – да го отхвърли.

Теориите за съюз и загриженост в любовта водят до лоши умозаключения в този контекст.

Теорията за двойката като „едно цяло“ изглежда води до заключението, че това, което е добро за вашия съпруг, е добро за вас и обратно, пренебрегвайки възможността да съществува истински конфликт.

Ако сте повдигнали възражение за преместването, вашият съпруг може да ви обвини, че сте егоистична, отказвайки да интегрирате напълно себе си в общото.

„Теорията на съюза“ изглежда казва, че трябва да дадете приоритет и да приемете като свои желанията и интересите на съпруга/съпругата си.

В противен случай не само фаворизирането на собствената ви позиция би било егоистично, но дори и с любов да сте решили да се придържате към неговия план, вашият съпруг може да отрече, че сте направили каквато и да е жертва за него.

По същество проблемът е, че и от двете перспективи любовта изглежда в противоречие с индивидуалността и личния интерес.

Това е чудесно за една романтична, приказна визия за любовта. Но не работи добре за практическо съжителство, отглеждане на деца и споделено вземане на решения.

В този контекст се сблъскваме с чести конфликти на интереси. Всеки иска да яде, но и всеки предпочита някой друг да готви или да мие чиниите.

И двамата родители искат децата им да получават достатъчно внимание през деня, но пък и двамата имат прекалено много работа.

Невъзможно е да се противопоставим открито на тези конфликти, ако отстояването на собствената позиция се разглежда като противоположност на любовта.

При хетеросексуалните двойки проблемът придобива и полов аспект, тъй като социалните норми на първо място насърчават жените да приемат по-грижовни нагласи.

Недооценена остава степента, в която нашето разбиране за любовта произтича от разбирането за патриархалния брак от миналото, когато бракът е бил „съюз“. Но този съюз по същество е бил постигнат за сметка на това, че жените са били подчинени на мъжете. Старите разбирания обаче вече не работят днес.

По-добрият начин да мислим за това, което дължим един на друг в семейния живот, не само би оставил настрана единството и всичките му проблеми, но и би избегнал манията за „едно цяло“.

Вместо да „се сливаме“, трябва да мислим повече от гледна точка на това да се „балансираме“. Да намерим начин да се грижим за другия човек, като същевременно се грижим и за себе си.

Идеята за балансиране означава включване на различните съображения в решение, което зачита значението и тежестта на различни, евентуално противоречиви фактори.

Също така би било добре да се помисли как решенията засягат всеки човек.

Например, когато единият иска да се премести, а другият иска да остане, обсъждането трябва да вземе предвид начините, по които решението ще засегне всеки един.

Ако единият от тях се ориентира в дадена посока, а другият страда по този повод, тогава заедно те трябва да се стремят към решения, които балансират това във времето. Например дадено намерение да бъде отложено, а не зачерктнато.

Очевидно балансирането е субективно. За да балансираме, трябва да преценяваме колко важни са нещата, от какво трябва или може да се лишим. Това са въпроси, по които хората имат разногласия – понякога огромни, прекратяващи дори отношенията.

Ако равенството и справедливостта изискват индивидуалност и обмисляне, а не цялостното единство на любовта, струва си да попитаме защо идеи като „единството на двойката“ продължават да съществуват.

Една от възможностите е (особено в съвременните капиталистически общества) да мечтаем за дом, който е убежище от непрекъснатото напрежение и конфликти в ежедневния ни обществен живот.

Приемайки любовта като единство или грижа, може да изглежда, че семейният живот се превръща в безконфликтна зона, място, където не е нужно да се борите за себе си. Имате друг, който се грижи за вас.

Но така ли е в действителност?

Очертаните тук предизвикателства на единството и грижата подсказват, че в миналото тази мечта е била платена с цената на патриархалния сeкcизъм, в който единството се постига чрез поглъщане на женските интереси, което възпрепятства идеята за справедливост и равенство.

Промяната в социалните норми, свързани с тази рамка, се оказва трудна задача, което е една от причините, поради които изолацията заради COVID-19 се отразява на традиционните роли на половете, като нарастват на неравенствата по между им.

Дори когато работят от вкъщи, жените поемат повече задачи, свързани с грижи за деца, домашно обучение, почистване на дома и приготвяне на храна.

Възприемането на любовта като единство или грижа не ни помага да формулираме проблема и всъщност допринася за него.

В крайна сметка трябва да се изправим пред възможността любовта да не е специална връзка, която структурира нашите взаимодействия с тесен кръг от хора.

Грижата, която изпитваме към членовете на нашето семейство, не се различава по естество от това, което трябва да внесем във всичките си социални взаимоотношения.

Във всеки случай предизвикателствата на семейния живот се разбират най-добре, когато ги виждаме не като единство, а по-скоро като партньорство.

Така че, когато дойде време за взаимоотношения, влезте в тях с любов!

Но когато дойде време да решите кой мие чиниите, не позволявайте на любовта да ви пречи.

Автор: Патриша Мариное – професор по философия в Университета на Ватерло, Канада.