.

Насим Талеб е ливанско-американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателска дейност.

Книгата му „Черният Лебед“ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война. Други негови книги, от които би могло да се научи много са „Антикрехкост“ и „Да заложиш кожата си в играта“.

Той не се уморява да ни напомня думите на Луи Пастьор: „Успехът е благосклонен към подготвените умове“. Съветва „всяка четвърта година да се посвещава изцяло на пропуските в научното и философското образование“ и „да се избягва компанията на „успешните хора“, които не четат книги“.

Насим Талеб за войната в Украйна:

СБЛЪСЪК НА ДВЕ СИСТЕМИ

Нападателен срещу отбранителен национализъм

Този конфликт показва причиняващо вреда объркване, сред руснаците и техните поддръжници, между държавата като нация в етнически смисъл и държавата като административна единица. Държава, която иска да основава своята легитимност върху културното единство, сега е прокълната да се сблъска с враждебността на другите.

Френскоговорящ швейцарски гражданин, макар и културно свързан с езика си, не се стреми да принадлежи на Франция и Франция не се опитва да нахлуе във френскоговоряща Швейцария под този предлог. Освен това националните идентичности могат да се променят бързо: френскоговорящите белгийци имат различна идентичност от французите. Самата Франция премина през операция на вътрешен колониализъм за унищожаването на провансалската, лангедокската, пикардската, савоярската, бретонската и други култури и изкореняването на техните езици под централизирана идентичност. Националността никога не е дефинирана и фиксирана; администрацията е.

Културното единство може да има смисъл, но според мен само ограничено в нещо малко като град-държава – дори бих стигнал дотам, че да кажа, че една държава работи добре само по този начин. В този случай национализмът е отбранителен – каталунски, баски или на християните ливанци – но в случая на голяма държава като Русия, национализмът става агресивен.

Забележете, че при Pax Romana* или Pax Ottomana** няма големи държави, а градове-държави, събрани в империя, чиято роля е далечна. Съществуват хлабави империи и твърди национални държави, подобни на империи – вторият вид е представен от Русия.

Координация за защита около „Дона на мафията“

В момента съществуват два имперски модела: тежък, като този на Русия, или координация на държавите по модела на НАТО. Ще видим кой ще излезе победител от сегашния конфликт.

Тази война не само изправя Русия срещу Украйна, тя е конфронтация между две системи – едната модерна, децентрализирана и поликефална***, а другата – архаична, централизирана и автокефална. Украйна иска да принадлежи към либералната система: макар да е славяноезична, като Полша, тя иска да бъде част от Запада.

Какво е това, което наричаме „Западът“?

Това, което наричаме „Западът“, не е духовно образувание, а административна система на първо и последно място. Е, не е етногеографска съвкупност, а правна и институционална система: включва също Япония, Южна Корея и Тайван.

Той смесва таласократичния финикийски модел на мрежова търговия и този на Адам Смит, основан на индивидуалните права и свободи на транзакциите с ограничението на социалния прогрес. В Съединените щати разликата между демократи и републиканци е незначителна, ако погледнете от различен век. И двете политически формации искат социален прогрес, но с различни темпове на растеж.

От друга страна, национализмът изисква централизирана около Всемогъщия, или по-лошо – Хегелианска държава и такава, която управлява културния живот, за да отсее индивидуалните вариации.

Национализмът често е свързан с духовно измерение – представено от Солженицин и Московския патриарх чрез руско-славяно-православния модел – което лично мен ме ужасява като православен.

Освен това тази предполагаема близост между Украйна и Русия е съмнителна: Крим е руски още от Екатерина II, а Сталин го русифицира, като изселва татарите. Лесно е да се каже, че Украйна е душата на Русия, защото идва от Киевската Рус, но също така може да се каже, че това е Златната орда на синовете на Чингис хан.

И дори ако духовно Украйна беше част от Русия, това не би означавало, че украинците нямат право да се присъединят към западната система. Те биха могли да бъдат емоционално славянски, но административно организирани в западна система и военно защитени чрез съюз между западняци – който дори включва, напомням ви, Турция. Путин не може да разбере това, нито някои специалисти по международни отношения, които понякога се наричат ​​„реалисти“ — имам предвид например Джон Миршаймър.

Държави срещу индивиди

Мърляви мислители като Миршаймър и други като него, настоятелно махащи с ръце, смесват държавите с индивидуалните интереси; те вярват, че има баланс на силите само между сили – според Миршаймър Путин реагира само на неоправдания напредък на Запада на неговия терен.

Но реалността е съвсем различна: това, което украинците искат, е да бъдат част от това, което бих нарекъл международен „доброкачествен“ ред, който работи добре, защото се самокоригира и където балансът на силите може да съществува, но да остане безвреден.

Путин и „реалистите“ са грешният век, те не мислят от гледна точка на системи или от гледна точка на индивиди. Те страдат от това, което аз наричам „Синдром на Вестфалия“ – овеществяване на държавите като естествени и фиксирани Платонови същности.

Солженицин

Солженицин ясно виждаше дяволския аспект на комунистическото общество, но вярваше, че западното общество е също толкова вредно. Но тъй като е естествено многоцентричен, Западът се стреми да бъде като Швейцария – ориентиран е отдолу-нагоре, въпреки спорадичната концентрация.

Освен това „Западът“ се развива; той няма фиксирани центрове на власт. Разбира се, има непропорционални влияния на Запад, като днешният Google и вчерашният General Motors, но Google или General Motors не са в център – тези мултинационални компании дори не контролират сами себе си.

Многонационалните компании са склонни към фалит – всъщност те са по-склонни да се откажат, отколкото вашият семеен бизнес.

Този модел има тенденция към „антикрехкост“ – концепция, присъстваща в моите книги, която се отнася до свойство на системите, които укрепват, когато са изложени на стресови фактори, шокове или нестабилност. Русия не може да бъде това, което аз наричам „антикрехка“.

Механизъм за корекция на грешки

Една стабилна система изисква децентрализирана и поликефална организация, която дава възможност да се коригират грешките и да се избегнат вредните ефекти от определени рискове чрез ограничаването им до местно ниво.

След войната през 1918 г. французите унищожават Сирия, като я централизират. Обратно, когато се формира новата Германия, французите настояват тя да бъде федерална с илюзията, че това ще я отслаби. Лишена от център на тежестта, Германия вече не мисли да води война, а да прави… пари. Оказва се, че маслото работи по-добре от оръжията.

Германия се превърна в икономическа сила благодарение на федерализма – и изглежда естествено, тъй като е прекарала историята си в разпокъсани държави преди пруската намеса. За Русия подобна децентрализирана организация би била невъзможна: ако пусне баласта, тя веднага ще се окаже пред отделянето на 20 малки държави — Чечения, Ингушетия, Башкирия… Затова Русия затяга винта в другата посока.

Интересът на западния свят е, че той е поликефален модел, изграден от договори, които позволяват регионална автономия при глобална координация; Русия е автокефална система, която мисли само в баланс на силите.

Погледнете Запада: има ли център? Не. Ако имаше такъв, той щеше да е в Киев днес. И ако искате да унищожите Запада, колко бомби са ви необходими? Ако унищожите Вашингтон, Лондон и Париж ще останат. Но ако разрушите двореца, в който е Путин – това е нещо друго.

Стабилността на децентрализираната система е много по-добра от тази на централизираната система. Като такава, аз бях приятно изненадан от реакцията на западния свят, която беше направена органично. Мислех, че Западът не може да се изправи срещу Путин, защото битката между автократ и наемни служители ми изглеждаше предварително загубена, но изглежда, че съвкупността от нашите действия започва да дава резултати.

Уви, ЕС е прекалено централизиран…

Субсидиарността не беше спазена, следователно дойде и напускането на Великобритания. Но подходящият модел е този на НАТО, която съществува в областта, където са необходими организирани съвместни действия — военна реакция — като същевременно позволява на страните да правят каквото си искат при ограничението да не се нападат една друга. И аз съм благодарен на Европейския съюз, че успя да постави началото на концепцията нацията да мисли повече от гледна точка на регионалната координация.

Как може Русия да влезе в съвременния свят?

Само ако се разпадне на отделни държави. Някои руски групи винаги са били иредентисти, имаме казаците, кулаците (местни фермери) и сибиряците. Има и много малцинства. В по-широк план, заради този Вестфалски комплекс се забравя, че руснаците нямат непременно същите интереси като Русия. Националните интереси са абстрактни неща и хората в крайна сметка вярват в тях, дори когато са в конфликт с тези на популацията, в която са.

Православие и младши патриарси

Московският патриарх беше и патриарх на Украйна. Но в православния свят, когато настъпи етническо или езиково разделение, в страната, която е станала независима, се назначава „младши патриарх“ – такъв е случаят в Сърбия, в България, в Румъния. Ето защо Константинополският патриарх, най-важният, се съгласи с искането Киевският митрополит да стане младши патриарх през 2019 г. Заради това разделяне Руската православна църква се почувства ампутирана. Московският патриарх Кирил подкрепя Путин. Същото прави и Антиохийският патриарх, близък до Асад.

Това също потвърждава, ако все още е било необходимо, абсурдността на идеите на Самюъл Хънтингтън в „Сблъсъкът на цивилизациите“. Не само книгата му е пълна с псевдоматематически доводи (които карат Серж Ланг да го черни в Академията на науките), но, подобно на други „реалисти“, упоритостта му да мисли в геополитически центрове и центрове за идентичност го кара да заключи, че Украйна принадлежи към руския домейн. Но човек може да бъде ортодоксален в Ню Йорк!

Поликефалията не помогна през 2014 г

Отнема известно време, докато една колективна и разпределена система реагира. Трябват много овце, за да се преборят с вълк, а през 2014 г. бяхме твърде малко овце.

Хората искат да могат да търгуват заедно в света на Адам Смит. Този фалшив дебат ми напомня за противопоставянето между Наполеон и англичаните.

Наполеон срещу английския магазинер

Всичко, което англичаните първоначално искаха, беше продуктите им да пристигат безопасно. Възгледите на Наполеон не ги интересуваха. Докато Наполеон мислеше от гледна точка на величието на Франция, те мислеха за портфейла на английския собственик на магазин. Но английският бакалин спечели и заедно с финикийския търговец именно той създаде съвременния свят — англо-финикийския свят на търговския космополитизъм. Това означава например, че днес германците са по-заинтересовани да изнасят автомобили, отколкото от географското разширяване на Германия.

Освен това ме забавлява да слушам някои хора да говорят за „американския културен империализъм“. Мислите ли, че сутрин, когато се събудят, американците мислят за износа на своята музика и храна? Просто от другата страна на планетата младите хора предпочитат да ядат хамбургери.

Не съм против модерността, аз съм за нейното подобряване

Съвременната либерална система прави грешки, да. Но когато я критикувам, не целя да я унищожа, а да я подобря. И това е добра система, защото се самокоригира.

Критикувам наивните западни намеси, защото мисля за последствията от тях: бях против войната в Ирак и опитът оправда страховете ми; аз съм против намеса в Сирия, защото ако се отървем от Асад, не знаем какво ще го замени; нямам нищо против Брекзит, защото ако британците искат да бъдат част от нашата система, без да зависят от брюкселските бюрократи, това е тяхно право.

Проблемът, поставен от една доброкачествена система като нашата, е нейната прозрачност, която причинява изкривявания на възприятието: Токвил**** разбира, че равенството изглежда още по-силно, когато е намалено; по подобен начин една система изглежда още по-нефункционална, когато е прозрачна. Оттук и моите атаки срещу човек като Едуард Сноудън и неговите привърженици, които използват този парадокс, за да атакуват Запада в полза на руските заговорници.

Псевдо-либертарианство, приканващо тирания

Имам проблеми с много хора, често наивни либертарианци, които си мислят, че съм като тях, защото харесват книгите ми.

Но някои от тях искат да унищожат нашата система, вместо да я подобрят: мнозина са пълни с негодувание.
Те не осъзнават, че алтернативата на нашата разхвърляна система е тиранията: държави, управлявани от дон на мафията (днешна Либия, Ливан по време на гражданската война) или автокрация. И тези идиоти се наричат ​​либертарианци!

Такъв е случаят със Сноудън и неговите последователи. Той е измамник. Ако ви разкажа за организация в Риад, която защитава жените във Франция от мъжкото потисничество, ще ми се присмеете. Е, Сноудън твърди, че защитава американците от тиранията на Google, докато оперира от… Москва!

В Twitter накрая забелязах, че в тази наивна либертарианска или по-скоро псевдолибертарианска екосистема, която включва биткойн ентусиасти, хора, които като Сноудън виждат Covid-19 като претекст за някаква тъмна същност да упражнява контрол над населението. Ние сме в сърцето на дезинформацията: целта на руската програма за дезинформация тук е да създаде недоверие между гражданите и властите и да използва всичко, което може да доведе до разногласия. Дезинформацията продължава според предполагаемия цитат на Сталин: „Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милион мъже е статистика.”

Все още е обезпокоително, че либертарианците идват да защитават автократ!

Либертарианците са контролирани от Русия, защото като цяло те са наивни хора, които имат само първосигнални мисли – не знаят как да осмислят последствията от определени действия. Това ги отличава от класическите либерали.

Те не осъзнават, че разрушаването на сегашната система води до тирания.

Дългият мир

Нещо повече, дори този конфликт да приключи добре, той ни показва, че е достатъчно една държава да има ядрени оръжия, за да причини катастрофа. В днешния свят обаче не е приемливо лидер да завладява друга територия, просто защото притежава атомната бомба. Този принцип трябва да бъде разрушен.

Което ни води до следващия риск, Китай. Разбира се, тя не е избягала толкова от съвременния свят, колкото Русия, и е тясно свързана търговски със Запада. Но има и имперски наклонности. Следователно най-доброто нещо би било и Китай да се раздроби, за да избяга от игото на Пекин. Тайван и Хонконг превъзхождат Китай, така че помислете за още като тях!

Разделена Русия

Трябва да я оставим да се раздели! Ако централният режим отслабне, ще има автономни тласъци. Либералният модел не е съвместим с този империализъм и Русия не може да оцелее без централизация.

Приключване на войната в Украйна

Ако дадете на Путин дори един пръст, той ще спечели войната. Следователно ръководството на Русия трябва да бъде унизено и единственият начин е то да капитулира. Имаме нужда от повторение на руско-японската война от 1905 г. В този случай Путин ще бъде свален отвътре, защото исторически хората, които приемат автокрация, не харесват слабите. Слабият Путин вече не е Путин – точно както добрият, тактичен и внимателен Тръмп вече не би бил Тръмп. За да продължава автокрацията, са необходими много глупаци, които да продължат да подхранват наратива – и ако гадините започнат да се съмняват в историята, това ще бъде началото на края.

Бекграунд

Посещавал съм Украйна много пъти, последно като гост на Зеленски през август 2021 г. за тържествата за украинската независимост. При последното посещение се усещаше Hanibal ad portas (Ханибал пред портите, б.р.). Пих много водки с украинци и обсъдих идеите на тази статия с много приятели, както и с членове на украинския парламент в специална лекция за крехкостта и стабилността на системите.
–
* Pax Romana е период в историята на Римската империя, характеризиран от относителен просперитет и продължително мирно съществуване, който трае от победата на първия римски император Октавиан Август във Войната между Октавиан и Антоний през 30 година пр. Хр. до началото на Кризата от III век през 235 година.
** Pax Ottomana е икономическата и социална стабилност, постигната в завладените провинции на Османската империя, която в разгара на властта на империята през 16-ти и 17-ти век се прилага за земи на Балканите, Анатолия, Близкия изток, Северна Африка и Кавказ.
***Кефал – от гръцки: κεφαλή, „глава“, водач.
****Алексис Шарл Анри Морис Клере дьо Токвил е френски политически мислител и историк, известен със своите творби „Демокрацията в Америка“ и „Старият режим и Революцията“. И в двете творби той изучава държавата в западните общества и последиците върху отделния човек от настъпващото изравняване на гражданските права.

източник: jenatadnes.com