Свободата на жената се крепи на върха на червилото, чийто нюанс е избрала и платила сама.
Свободата на една жена се състои в способността й да контролира съдбата си, да взема сама решенията си, а бъдещето й да не е функция от волята и живота на някой друг.
Женската свобода не се състои в дипленето на сребърни, златни или платинени кредитни карти в портмонето, които някой мъж (независимо баща или половинка) ти е дал, за да си джиткаш.
Чудесно е, ако ги имате. Важното е месечните извлечения и сметки да пристигат при вас и вие да сте в състояние да си ги позволите. И да си плащате ритмично.
Свободата не се вози в 4х4, не се преоблича в „Прада”, маскира в „Диор”, маже с „Ла Прери” и разнася „Ферагамо” чанти.
Това е по-скоро тапицерията на златните белезници, с които си окована. Златни, златни, ама пак от семейството на оковите, нали?
Женската свобода започва там, където свършва зависимостта.
Човек може да живее с 2 и 200, разбира се. Но ако 200 се намира някъде в района на Малдивите, Бора-Бора и прочее декадентщини, то 2 трябва да започва от стабилно образование, професионален опит, приятелски кръг, лично жилище, собствени материални и нематериални „буфери”, интереси, хобита и неща, които правиш, само защото са трегери на душата ти.
И когато животът те хласне гадно, винаги трябва да си в състояние да се „стесниш” и окопаеаш в „шорт листата” на поне първите три.
Ти може и да не се възползваш от правото си на избор (между 2 и 200), но номерът е в това винаги да го имаш.
автор: Катерина Славчева
източник: Жената днес
