.
Ума Търман е кръстена на индийска богиня и по това време е вероятно единственото момиче в САЩ с това име.
И тя се гордее с името си, което ѝ създава малко конфузни ситуации в Япония, когато при пребиваването ѝ там, разбира ча на японски език „Ума“ означава Кон.
Причудливото ѝ име, означаващо „даваща блаженство“ ѝ дава бащата Робърт Търман. Той става първият американец приет за монах в будистки манастир. В сан го посвещава лично Далай Лама.
Скоро монашеският живот му доскучава и той се завръща в САЩ и започва да преподава в религиозния факултет на Колумбийския Университет.
Майката на Ума също има впечатляваща биография. Шведка по народност, тя пристига в САЩ и започва работа като модел, живее сред хипитата през 60-те години на ХХ-век, за кратко е съпруга на идеолога на „контракултурата“ и настоящ водещ психотерапевт – Тимъти Лиъри.
Любимата актриса на култовия режисьор Куентин Тарантино е номинирана за „Оскар“ през 1994 г. за най-добра женска поддържаща роля във филма „Криминале“, а през 2002 печели „Златен глобус“ за най-добра актриса за участието си в „Истерична слепота“.
Животът пречиства. Някои хора се съпротивляват много. Вероятно аз не съм от тях.
Цяло поколение момчета и момичета бродят по света в търсене на Светият Граал – партньора на своите мечти… Но докато не осъзнаем разликата между романтична любов и истинската любов, нашите търсения са напразни. Търсим това, което не съществува.
Да умееш навреме да почувстваш и да съжалиш – това е пътят на любовта и на дълготрайните взаимоотношения.
Знаете, че сте намерили някой специален, когато можете просто да млъкнете и да се насладите на тишината.
По-добре е да имаш връзка с мъж, който ти изневерява, отколкото с някой, който не пуска водата в тоалетната.
Ако някой е любвеобилен, интелигентен и забавен, защо да го превръщам в скучен женен мъж?!
Все още обичам хората, които съм обичала, дори и да пресичам улицата, за да ги избегна.
Хората говорят хубави неща за мен, говорят и лоши. Но все едно. Приемаш и доброто, и лошото…
Най-голямата вреда, която човек може да си причини – да се ядосва на някого.
Израснах в предимно будистка среда. Баща ми беше първият американец, ръкоположен за будистки монах. Сега той преподава индо-тибетски науки в Колумбийския университет и е считан за най-големият авторитет в тази страна относно будизма. Когато Далай Лама идва в Америка, баща ми е негов домакин. На въпрос дали смятам себе си за будист, отговорът е: не, всъщност. Но това е повече моя религия, отколкото която и да е друга, защото бях възпитана в нея, в нейната интелектуална и духовна среда. Не го практикувам и не го проповядвам. Но будизмът оказа голям ефект върху това коя съм и как мисля за света. Това, което научих е, че харесвам всички религии, но само определени части от тях.
Аз съм актриса и майка и вероятно нямам достатъчно активен духовен живот. И не знам защо хората тичат наоколо, обозначавайки се с имената на религиите, когато всъщност не ги практикуват.
Не съм дете и вече знам, че когато изричам нещо под въздействие на гнева, обикновено съжалявам за начина, по който съм се изразила.
Прекарах първите четиринадесет години от живота си убедена, че външността ми е ужасяваща. Юношеството е болезнено за всички, знам, но моето беше доста странно.
Процесът на съзряване е труден, особено когато едва на 12 години си висока вече 1.74 см. Имах странно име, висока фигура и бях сигурна, че съм много грозна! Дори и сега, когато хората ми казват, че съм красива, не вярвам и на една тяхна дума.
Сега се харесвам повече, но все още мисля, че ушите ми са доста големи. Винаги съм смятала, че съм твърде висока, с големи ходила и едри кокали. Знам, че носът ми е голям, да не говорим за разстоянието между двете ми очи, които ми напомнят на две плуващи риби!
Къде сте виждали секс-символ жена с 42-ри номер на краката?! По принцип, аз не считам физическите данни за сериозна характеристика на човека. По-важно е, как той ще се разпореди с тях.
Жената е като виното: годините я облагородяват. И без пластични хирурзи може да изглеждаш добре. Просто трябва да се обичаш и да се грижиш за себе си.
Иска ми се животът ми да беше романтична комедия. Но той е по-скоро телевизионно реалити.
След лудите тийнейджърски години, по време на които се обличах като Мортиша Адамс, сега съм пристрастена към красивите цветове и нежните материи. Може би това се случва на всички жени, които преминат 30-те.
Жените биват възпитавани през целия си живота да заемат защитна позиция. Никога да не показват агресия…
Човек може да се отчае от това, което се случва в нашата култура, особено по отношение неравенството между половете. Но има напредък. Съпричастността се засилва, както и уважението към другите, макар понякога да изглежда все едно водим война.
Промяната обикновено се предхожда от някакъв вид отклонение.
До момента, в който в мен се появи дете, мислех, че знам всичко за себе си и че границите на моето сърце са изследвани. И колко бе прекрасно да разбера, че това не е пределът. Моята любов може да бъде безгранична.
Децата ми са много по-умни от мен и се държат по-възпитано от мен. Слава на Бога, оказаха се и много забавни. Би било нетърпимо да имам скучно дете без чувство за хумор. Тогава вече ще трябва да го върна.
От собствен опит съм се убедила, че всяка работеща майка е супержена.
След първата си бременност не съм заспивала.
Знаете ли какво наистина е смелост? Желанието да се изправиш и да опиташ отново. Не става въпрос за това проваляте ли се или не, а как се изправяте. Аз самата съм имала доста пропадания.
Технически, провал е ако не опиташ.
Скуката е мощен мотиватор.
Отчаянието е парфюмът на младия актьор. И е толкова удовлетворяващо да се отървеш от него. Ако продължаваш да миришеш така, ще полудееш. В този бизнес много хора полудяват, стават ексцентрични, понякога свършват мъртви. Това го няма в моите планове.
Предполага се, че актрисите са силно суетни. Но животът се променя чисто физически. Преходно е, и тази преходност е едновременно красива и болезнена.
Аз съм един от най-недисциплинираните хора на планетата. Не мога да крия, че опитах на няколко пъти да откажа и цигарите, но не успях. Непостоянна съм. Храня се ужасно и не пия достатъчно вода… Успях ли вече да ви убедя, че съвсем не съм божествената жена, за която пишете?!