.
Плутарх е древногръцки историк, биограф, есеист и философ – платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, близо до Делфи. Неговите трудове включват „Успоредни животописи“ и „Моралия“. Става известен с творбите си в Римската империя и получава римско гражданство.
Плутарх е бил посветен в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския оракул, като задължението му е било да тълкува предсказанията. Написва много книги на тази тема и за залеза на оракулите и старите вярвания.
Има хора, които заради това, че няма с какво сериозно да се занимават, се хвърлят в обществените дела, превръщайки ги в своего рода занимания за прекарване на времето.
Малките грешки стават големи, когато се допускат от хората, на които е поверена власт.
Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби.
Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, струва повече от много и пространни писания.
Индивидуалният пример е по-действен от отвлечените правила.
Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.
Мъдростта въобще не хвали невинността, кичеща се с непознаване на злото; но гледа на нея като признак на незнание за това, което трябва да знае всеки човек, желаещ да живее достойно.
Свойствено на всички хора е, когато претърпят крушение, да си спомнят за изискванията на дълга и честта.
Смелостта е началото на победата.
Струва ми се, че и дързостта, и плахостта имат един източник – неосведомеността.
Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.
Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги.
Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания.
У слабите души възможността да причинят болка води до толкова по-голям пристъп на гняв, колкото по-тягостно е осъзнаването за собствената слабост. Затова и жените са по-гневливи от мъжете, болните – от здравите, старите – от младите, бедстващите – от благоденстващите.
Умеещите да побеждават далече все още не умеят да се възползват от победата си.
Успехът възвишава дори малките по природа характери.
Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.
Висшата мъдрост е философствайки, да не личи, че го правиш, и да постигаш сериозни цели шегувайки се.
Да говорим се учим от хората, а да мълчим – от боговете.
Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече.
Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.
Ако е похвално да помагаме на приятелите, то няма нищо неприлично да приемаме помощ и от тях.
Братът е приятел, дарен ни от природата.
Да приемаш съвет от коварен приятел е същото като да пиеш отрова от златна чаша.
Истинският приятел няма да ни подражава за всичко, няма да ни хвали за всяка наша постъпка – той ще приеме у нас само най-доброто.
Не ми трябва приятел, който повтаря всеки мой жест: това много по-добре го прави моята сянка.
Нито една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.
Жените, които предпочитат да се разпореждат с глупав мъж, вместо да слушат умен, напомнят хора, които по пътя предпочитат да вървят след слепец, отколкото да следват зрящ и познаващ пътя.
Който се държи с жена си твърде сурово, без да я удостоява с шега или смях, той я принуждава да търси удоволствия настрана.
Справедливият мъж господства над жена си не като стопанин над собственост, а като душа над тяло: неизменно благожелателно и съобразявайки се с нейните чувства.
Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.
Достоен за най-голяма любов е този, който, бидейки могъщ, пак не внушава страх.
За да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили.
Когато упрекваш другите, сам трябва да си далече от това, за което ги мъмриш.
Който разчита да си осигури здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също така глупаво, както и човекът, надяващ се с мълчание да усъвършенства своя глас.
Нас ни прави щастливи именно излишното, а не онова, което е необходимо на всеки.
Потребността да се обича създава измислени привързаности.
При неразумните и безпаметни хора всичко, случващо се с тях, отплува заедно с течението на времето – нищо неудържайки, нищо ненатрупвайки, вечно лишени от блага, но изпълнени с надежди, те все гледат към бъдещето, незабелязвайки настоящето.
Страданието, когато прегори, се обръща в гняв.
Състраданието е мъка заради чуждото нещастие, а завистта – мъка заради чуждото щастие.
Тези, които хвърлят стрелите на своите клевети скришом, от засада, а после се дръпват настрана, заявявайки, че въобще не вярват в това, което сами са се стремили да внушат, и категорично отричат своето коварство, са виновни не само за коварството, но и за низостта.