.

Известен като най-големия пианист виртуоз на своето време, Лист революционизира соловите концерти за пиано и прекарва целия си живот да разпространява музиката в Европа.

Син на прислужник при унгарски благородник, Лист от самото начало се проявява като дете чудо. Европейската аристокрация, за която той свири през целия си живот, е впечатлена от таланта на малкото момче и финансира музикалното му образование.

Признат за най-големия пианист на своето време, Лист води неспокоен живот, пътува от Португалия до Турция и Русия. Известността му непрестанно расте.

През 1848 г. в апогея на своята кариера той поема ръководството на театъра при ваймарския двор. В продължение на следващите тринайсет години вдъхва нов живот на европейската музика не само чрез концертите и оперите си, но и както окуражава други музиканти, такива като Рихард Вагнер.

След като напуска Ваймар, Лист работи осем години в Рим, където е ръкоположен за свещеник. В продължение на 17 години той е музикант, преподавател и диригент на оркестър в Рим, Ваймар и Будапеща.

Неговият гений му печели такова състояние, че от средата на своята кариера той престава да работи за собствените си приходи и се посвещава на благотворителна дейност.

В края на живота си, изтощен от пътуванията, необходими за неговите хуманитарни начинания, умира от пневмония в Байройт.

В продължение на цялата си кариера Лист изисква уважението на своята артистична публика и прави неуморни усилия да издигне статута на артиста над този на един добре платен слуга.

Той отказва да свири на Изабела II, защото етикетът на испанския двор забранява той да бъде представен на Нейно величество. По време на концерт прекъсва изпълнението си по средата на един откъс и с наведена глава и с пръсти, застинали над клавишите, очаква руският цар Николай I да престане да говори.

Въпреки изблиците му на гордост неговата възторженост утвърждава популярността му. Той излиза на сцената с широка крачка, с развяващи се назад дълги коси, сваля кожените си ръкавици и ги хвърля величествено на пода, сяда, отмятайки полите на фрака си и със стиснати устни и искрящи очи атакува клавиатурата.

Както днешните звезди на рока, Лист е обграден с почитателки. Където и да се появи, те се трупат с надеждата да отнесат някой спомен от срещата.

Една от тях веднъж изтръгва тапицерията на стола, който е приютявал щастливите му задни части.

Жените на дузини му се предлагат и той ги взима на дузини, преди всичко сред благородническите среди, от които произхождат неговите слушателки и ученички.

На 17-годишна възраст е отчаян, че трябва да се откаже от една многообещаваща идилия с Каролин ди Сен Криег, негова ученичка аристократка. Лист се оттегля и свирепо се нахвърля да усъвършенства своята изключителна техника, която той желае да бъде адмирирана от висшето общество.

Неговата първа по-забележителна идилия е с графиня Адел дьо ла Прюнаред, но той скъсва, когато научава, че тя има друг любoвник. Първата му трайна връзка започва през 1835 г., когато графиня Мари д’Аргул изоставя съпруга и децата си в Париж, за да отиде при него в Швейцария, където му ражда три деца. /Тяхната дъщеря Козима става съпруга на Рихард Вагнер./

През 1839 г. те се разделят. Чувствата на Лист са се охладили поради приятелството му с Жорж Санд. Метресата на Фредерик Шопен, пушачката на пури и авторката на дръзки романи обича да стои на колене до пианото, на което свири Лист. Графинята повиква Санд на дуел /избраното оръжие са ноктите/ и Лист се затваря в един шкаф, докато двете дами се успокоят.

Говори се често за Лола Монтес, испанка с гореща кръв и съвършено тяло, станала известна с това, че е разкрила гърдите си в момента, в който я представят на Лудвиг I Баварски. Когато се уморява от яхната буреносна връзка, Лист изоставя Лола, докато тя спи в една хотелска стая, като слага до нея пари, за да плати мебелите, които ще изпочупи от гняв.

Малките любовни грехове на Лист предизвикват клюки в цялото благородно музикално общество на Европа. Измежду метресите му се споменават принцеса Кристина Белджиойозо, италианка по произход, която кара да мумифицират тялото на един от любoвниците й, за да си го гледа у тях в един шкаф; руската баронеса Олга фон Майендорф, наричана „черната котка“ заради цвета на винаги добре украсените й дрехи; младата полска графиня Олга Янина, която след скъсването им го заплашва да го убие с куршум или да го отрови; знаменитата куртизанка Мари Дюплеси, която вдъхновява Александър Дюма-син за образа на „Дамата с камелиите“.

Най-дългата връзка в живота на Лист, която заема неговия ваймарски и римски период, е принцеса Каролин фон Сайн Витгенщайн. Тази полска аристократка и интелектуалка напуска своя съпруг руснак и феодалните си владения, за да отиде при Лист. Във Ваймар тя прекарва два часа с тюрбан на главата, изтегната върху меча кожа и пушейки наргиле, докато Лист свири на пианото.

С надежда, че ще може да се ожени за нея, той моли за папско разрешение от Рим за анулиране на брака на принцесата, но могъщите връзки на нейния съпруг се противопоставят. В очакване на разрешението на чувствана на Лист към Каролин започват да се охлаждат и той си отдъхва, когато пристига отрицателният отговор на молбата му.

Лист продължава своите ceкcyални завоевания чак до напреднала възраст, често с ученичките си, толкова млади, че биха могли да му бъдат внучки. Но той твърди, че уважението му към девствеността винаги го е спирало да „съблазни едно наистина младо момиче“.

Той истински се бои от импотентността /прибягва към различни стимуланти, за да попречи на появяването й/ и има като актив най-дългия списък на „удостоените с внимание“ сред своите съвременници. В края на живота му неговият единствен коментар е:

Недостатъчно захапах ябълката.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински