.
Лион Фойхтвангер (1884-1958) е немски писател, чийто живот и творчество са белязани от бурните събития на XX-ти век. Известен е с майсторските си исторически романи, които разкриват дълбоки прозрения за човешката природа и хода на историята.
Роден в Мюнхен в еврейско семейство, Лион се насочва към литературата още от ранна възраст. Първият му успех идва с романа „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ (1923), последван от емблематичния „Евреинът Зюс“ (1925). Тези творби го утвърждават като значим глас в немската литература, печелейки му международно признание.
Настъпването на нацисткия режим в Германия през 1933 г. принуждава Фойхтвангер да напусне родината си. Прекарва години в изгнание, скитайки из Европа и Америка, борейки се за хуманизъм и демокрация.
Неговото творчество от този период ярко отразява ужасите на тоталитаризма и борбата за справедливост, както в романа „Войната на бедните“ (1936), така и в антифашистката пиеса „Симон Боливар“ (1940).
Установява се в САЩ през 1941 г., където продължава да твори неуморно. Забележителни са монументалната му трилогия за Йосиф Флавий, както и романите „Братя Лаутензак“ (1944) и „Гоя“ (1954).
Лион Фойхтвангер умира в Калифорния през 1958 г., оставяйки след себе си богато литературно наследство, преведено на множество езици.
Творчеството му се отличава с историческа точност, психологическа дълбочина и завладяващ сюжет. Той е майстор на портрета, умеещ да разкрива сложните вътрешни борби на своите герои.
Неговите произведения не само забавляват, но и карат читателя да се замисли над важни екзистенциални и обществени въпроси.
Страданието само прави силните по-силни, а слабите – още по-слаби.
Неразбирането прави от приятелите врагове.
Няма по-тежко престъпление от ненужната война.
Скромният мир е по-добър от пищната победа.
Живота в неведение – не е живот. Който живее в неведение, той само диша. Познанието и живота са неотделими.
На човек са му нужни две години, че да се научи да говори, и шестнадесет години, че да се научи да си държи езика зад зъбите.
Невежеството се насърчава, така че хората да не могат да разберат къде е причината за тяхното страдание.
Човек никой не може да го научи. Всеки сам трябва да надделее над своята глупост и да се запаси със собствен опит. Тогава той ще съумее да улови своята част от пая.
Съществуват три класи хора: сити, гладни и ненаситни.
Този, който сам разбира своето безумие, е по-разумен от мнозинството хора.
От великото до смешното крачката е една. От смешното вече няма път към великото.
Човек, който няма пари, е трудно да остане порядъчен; празният чувал не стои, а пада.
Любовта е като облизването на мед от тръни.
Мъжете са глупаци. Те чакат да бъдат притиснати.
Самотният мъж е непълноценно същество; то напомня половин ножица.
Този, който застане на страната на разума, е обречен да страда.
Благоразумието е отлично качество, но то не дава щастие.
Сянката не засенчва светлината, светлината свети в тъмнината.
Добре е да имаш враг, който зорко следи за всяка твоя грешка, така че винаги да трябва да си нащрек.
На грубостта умният човек отговаря със светска учтивост.
Хората нямат твърди очертания: те се променят в зависимост от това, което ги обкръжава.
Трудно е да различиш същественото от несъщественото, когато се касае за собствения ти живот.
Величие без безумие е немислимо.
Този, в който няма творческо начало, даже си няма понятие какво е това щастие.
От сърдития не чакай ум.
В голямото сърце винаги има много празно място.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ