.

Дорде се върти земята и слънчев отблясък

играй,

на кого каквото не стига, всекиму,

господи, дай:

разум дай на мъдреца, на страхливеца —

кон устрелен,

дай на щастливия — злато…

И не забравяй за мен.

Дорде се върти земята — господи,

ти си над нас! —

дай на живия властник

да се насити на власт,

дай на прахосника щедрост

даже в последния ден,

дай на Каин утеха…

И не забравяй за мен.

Зная, че ти си всесилен,

вярвам в твоята мъдрост без край,

както пада войника и вярва, че го чака

небесен рай,

както в тихите твои думи вярва нашият

слух несмутим,

както вярваме ние самите, без да знаем

какво творим!

Господи, боже мой с тия зелени очи!

Дорде се върти земята

и удивено мълчи

и дордето все още и стигат

време и огън

свещен,

дай ти на всеки по нещо…

И не забравяй за мен.

Смили се, забързано Време,

жестокия си бяг ти укроти.

Непосилно е това бреме,

бремето на загуби, беди.

Бъди по-милостиво, по-сърцато,

със зло недей ме обкръжава.

На хоризонта лъкатуши Лето,

и малко път до нея ми остава.

За плач и покаяние е късно.

Пътеката е стръмна към брега,

където плашещо и непристъпно

ни гледат райските врата.

Не бе ми нужна никаква корона,

напразна беше всякаква стрелба…

И на веслото на Харона

замлъкна и живот, и съдба.