.
Детето плаче, но ти си зает.
После ще му обърнеш внимание, после ще поговориш с него, после ще го обичаш. А защо не го създаде ПОСЛЕ тогава?
Ти ли си онази сърдита брънка в социалната гирлянда, дето умъртвява с поглед всеки, дръзнал да й каже „как да си гледа децата”?
Имаме право да искаме ти, умнико, да си гледаш децата добре. Да ги обичаш и да ги научиш кое е добро и кое не.
Да знаят, че човешкият живот има стойност и че другите са повече от мухи, които могат да размажат, когато им скимне.
Трудно ти е да пишеш върху бялата дъска, която този малък човек е.
Нямаш време, ум, сърце, опит, но намери време да създадеш живот, сякаш си снесъл яйце.
Кудкудякаш, попълваш нормата, запъхтян си, храна, дрънкулка, дрехи, ай фон, другото после.
Репродукцията не е масова продукция. За да създадеш живот се иска много повече от способност да оплодиш и да бъдеш оплоден.
Там, където няма любов, има какво ли не.
Родословни дървета с плодове, спрели да узряват отвътре.
И един ден – гневно общество от необичани. И един ден – ритник от него в корема на невинната, обикновена обич.
Защото му се изпречила на пътя, а то, болното, бързало нанякъде.
картини: Johann Mathias