.
„Не живеем в свят, който приема женствеността“:
Едно искрено писмо на Жерар Депардийо до Катрин Деньов
През 1988г. по случай края на снимките на съвместния им филм „Странно място за срещи“, по време на който те изкарват 12 седмици заедно, Жерар Депардийо решава да напише писмо на Катрин Деньов.
Двамата вече се познават от години. Имат 5 филма в които играят заедно. Първият и най-известен от тях е „Последното метро“ на Франсоа Трюфо.
А ето и тектсът на писмото:
„Скъпа Катрин,
Снимахме 12 седмици заедно. Беше първият път, в който снимахме навън, в нощта. Видях те красива и уморена. Съзрях красавицата на нощта. Има сковани, егоистични красавици. Красавици, които търсят да се наложат, да те принизят до ролята на Сганарел или Квазимодо.
Истинската красота обогатява. До нея, до теб, се чувствам неспособен на лоши мисли, на насилие. Тази красота усмирява, успокоява, прави те по-добър.
Нашата филмова двойка е по-силна, по-здрава от много житейски двойки.
Има едно истинско желание да играем заедно. Една професионално съучастничество, което може да предизвика завист у мнозина. Ние с теб се забавляваме. Забавляваме се да се целуваме пред камерите, въпреки че повечето актьори казват, че нищо не е по-рисковано, по-изнервящо от една кино целувка. Ние се гледаме и си казваме в очите „ще продължаваме да имаме право на това“.
Четох едно изследване, според което ти си мечтаната любовница на французите. Знам, че за нас се носят легенди, че фантазират за нашата двойка още от „Последното метро“, има едно табу между нас.
Ти си един буржоазен, расов идол, аз съм здраво момче от село със силни ръце. Аз и ти сме почти една социална победа. Шансът едно земно, малко дебелашко момче да бъде обичано от най-красивата жена в предградието Сен Жермен. Това е завладяването на Бастилията на любовта.
Влачиш със себе си два огромни куфара, пълни с фантазии, докато живееш простите, но много поетични неща. Знаеше как да защитиш своя личен живот, децата си. Някои мислеха, че си студена, а ти си просто директна, откровена, без двусмислици.
Смятат, че си спокойна, организирана. Никога не съм виждал някой толкова разхвърлян, фантазьор по отношение на парите и на нещата си.
Но има нещо по-интересно от актрисата. Нейната институционална красота. Серж Генсбург казваше, че крачиш като войник, Марчело Мастрояни, че си цял прусак.
Никога не съм те виждал да се оплакваш по време на снимки. Можеш да стоиш с часове, без да произнесеш и дума, под жарко слънце или в кучешки студ. Можеш да купонджийстваш, да пиеш като казак и да си готова за бой на следващия ден.
Един ден, в едно интервю заявих, че ти си мъжът, който бих искал да бъда. Изтърсих тази нелепа фраза, за да каже, че ти завиждам за качествата, които обикновено се приписват на мъжете, но които толкова рядко се намират в тях. Ти се най-разумната, най-силната, най-костеливата сред актьорите. Ти си по-малко уязвима. Несъмнено, този парадокс е истинската женственост.
Женствеността, това е гостоприемността, откритостта, но и силата да окажеш съпротива, да знаеш да окажеш съпротива, да останеш недокоснат от тези неморални, настоятелни, изпълнени с намеци погледи. Не живеем в свят, който приема женствеността.
Често, когато cекcуалността липсва, има едни толкова по-силни истории между мъжете и жените.
Целувам те,
Жерар“
