.

Сам Харис е американски писател, философ, невролог и водещ. Работата му засяга много сфери като рационалност, религия, етика, свободна воля, невронаука, медитация, философия на съзнанието, политика и изкуствен интелект.

Харис добива популярност с религиозната си критика и е описван като един от „Четирите конника на атеизма“ заедно с Ричард Докинс, Кристофър Хитчънс и Даниел Денет. Академичната му кариера включва философия и когнитивна неврология.

Представяме ви някои от неговите когнитивни трикове за справяне с тревогата и депресията, с надеждата да проработят при вас:

Тревога

Ако усещате, че ви обзема тревожност, това изцяло променя начина, по който възприемате света и това усещане – за силна тревожност – залива всяко друго чувство и усещане, което имате в момента.

Но всъщност силната тревога като усещане е обратната страна на въодушевлението.

Тези две чувства са толкова подобни по отношение на интензитета и на физиологията си, че разликата между тях е само и единствено в рамката, в която са поставени – това е само историята, която разказвате сами на себе си. 

И двете състояния – силната тревога и въодушевлението – са адреналинов отговор. Гъделичкането в стомаха е усещането, което търсите преди да се качите на Виенско колело или на влакче на ужасите, нали?!

Една от причината да го правите е именно насладата от усещането за несигурност, но когато това се случва, да речем, преди интервю за работа или преди излизане на сцена, изведнъж се оказва, че не можете да го понесете.

Полезно за вас би било, когато усещането за тревожност ви завладее, да спрете за миг и да се замислите върху рамката, която го обгражда – историята, която си разказвате в главата си.

Това е полезно, защото тогава можете да я контролирате и да я промените, и по този начин лесно да се справите с негативната част на тази така силна и завладяваща емоция.

Депресия

Относно хората, които се чувстват изгубени и са се запътили към депресията:

Хората, които се чувстват изгубени, всъщност са се изгубили в мислите си. Те са потънали в тези мисли, напълно загубили контрол върху това, което си мислят. И този контрол е загубен във всеки един буден момент.

Историята, която си разказвате е мрачна и произвежда нещастие. 

Има поне три възможни противоотрови на това. Хубаво е да опитате и трите.

Когато става въпрос за „клинична депресия“, физиологията играе главна роля. В такъв случай човекът, генерирайки мрачни мисли, потиска производството на серотонин, което от своя страна е причината да генерира все повече и повече мрачни мисли.

Тогава човек се загубва в порочен кръг.

Не всички форми на депресия са свързани само с мисленето. Този вид депресия е на физиологично ниво. На нея трябва да се гледа като на всяко друго заболяване. 

В случаите на „клинична депресия“ фармакологията е съществена и много полезна част от решаването на проблема. Но само част.

Когато човек се чувства изгубен и в главата му започне да препуска мракът, е добре ако му е възможно да опита да се подтикне към нещата, които обикновено му противодействат – физическа активност и общуване с добри хора.

Физическата активност доказано спомага за производството на един от „хормоните на щастието“ – ендорфин. Добрите взаимоотношения с хората са другата много важна част от усещането ни за удовлетворение и задоволство от живота.

Но понякога и това не помага, защото когато човек сериозно е потънал в мрака на депресията, изобщо няма сили нито за физическа активност, нито за човешко общуване.

Извън случаите на „клинична депресия“, като погледнем към случаите на неболестно психологическо страдание /което е и най-честото/, виждаме следното: затъвате, защото усещате, че „животът е скапан“, че сте се превърнал в „абсолютен загубеняк“, че сте заседнал, без да виждате бъдеще пред себе си и т.н.

Това е резултат само и единствено от историята, която сами си разказвате.

Тук е добре да се опитате да станете малко по-осъзнати, за да спрете да се самонавивате и да прекъснете веригата на мрачните мисли, като смените рамката на историята, която въртите като развалена плоча.

Вие можете да пренапишете кода на мислите си.

Можете да използвате като инструмент благодарността. Използвайте сконността си към мрачни мисли, но в смисъл на отрицание – мислете за всички ужасни неща, които НЕ са ви се случили. Пак ще потъвате в мрачни мисли, но този път ще сте човек, който се е спасил от мрака.

Ако сте заседнал в трафик, пътувайки към омразната си работа, животът изглежда черен и естествено изпитвате гняв, можете да прекъснете тези мисли, като се замислите за всички неща, които са могли да се случат в живота ви, но НЕ са.

След като имате склонност към мрачни мисли, няма да ви е трудно да впрегнете негативното си въображение, за да измислите цял куп ужасни сценарии.

Например – не са ви диагностицирали с онкологично заболяване. Имате две деца, иска ви се да ги видите как порастват и всъщност имате тази възможност. Не сте човекът, който днес ще чуе, че му остават два месеца живот. Не сте този човек. Това все още не ви се е случило. 

По този начин можете да препрограмирате мантрата, която си пеете наум. Животът ви все пак не е чак толкова скапан.

Само чрез сменяне рамката на мислите си, бе да променяте абсолютно нищо в обективната реалност, можете да позволите на поне един лъч светлина да проникне в живота ви.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Арогантността като екзистенциална опасност – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН