.

В Притчи Соломонови (9:10) се казва: „Началото на мъдростта е страхът Господен”. Тези думи ни помагат да разберем по-ясно връзката между лъжата и нашите най-дълбоки движещи инстинкти.

Ако осъзнавате, че лъжата изопачава и изкривява действието на фундаменталните инстинкти, които ви насочват през перипетиите на живота, този факт ще ви изплаши достатъчно, за да ви накара да внимавате и в думите, и в делата си.

Честният човек може да разчита на вътрешното си чувство за смисъл и усет към истината, за да се ориентира непрекъснато какъв избор трябва да направи.

Тук важи едно правило, което компютърните програмисти познават много добре: „грешни данни – грешен извод”.

Когато лъжете и мамите (на практика себе си), вие изкривявате механизмите, свързани с интуицията, която ви подсказва правилната посока.

Интуицията е инструмент за ориентиране, действащ на подсъзнателно, а не на когнитивно ниво, особено когато когнитивният апарат работи стереотипно.

Ако подавате изопачени, грешни данни (неистини) на подсъзнателните механизми, които ви ръководят, според степента на изопачаване интуицията ще ви отвежда на места, където не бива да стъпвате.

Малко неща са по-ужасяващи от това в критичен момент от живота си, когато се налага да вложите всичките си способности, за да вземете правилното решение, да откриете, че склонността да лъжете се е превърнала в патологична и вече не можете да разчитате на преценката си.

Ако е така, желая ви късмет, защото само късметът може да ви спаси.

Има един грях, който Исус някак тайнствено определя като непростим: „Ако някой каже дума против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Матей 12:32). Свети Павел, един от основателите на християнството, хвърля малко светлина върху тези думи, като свързва третата част от Светата троица със съвестта: „Истина говоря в Христа, не лъжа – свидетелства ми моята съвест чрез Духа Светаго” (Римляни 9:1).

Съвестта не е нищо друго освен споделяне на морално познание със самите вас.

Лъжата изисква да отхвърлите доброволно повелите на съвестта и създава опасност от патологизиране на тази жизненоважна функция. Невъзможно е да се отървете невредими от този порочен навик.

Това важи и в неврологичен смисъл.

Веществата, които водят до пристрастяване, се характеризират с това, че карат мозъка да отделя по-големи количества от невротрансмитера допамин. Допаминът създава чувството на радост, което свързваме с надеждата и новите възможности.

Освен това човешкият мозък е устроен така, че когато правите нещо приятно (и следователно то действа като допаминов „ритник”), онези части от личността, които вземат участие във въпросното действие, след време стават по-силни и по-доминиращи и могат да потиснат проявата на други аспекти на личността.

Следователно продължителната употреба на пристрастяващи вещества създава в психиката на пристрастения нещо, което може да се определи като живо чудовище.

И вниманието и намеренията на това чудовище са изцяло посветени на ефекта на наркотика. То желае само едно и развива цяла философия по въпроса защо това конкретно нещо е от първостепенно значение.

Представете си, че бавно и колебливо се възстановявате от наркотична зависимост. В един момент обаче нещо се обърква. Обзема ви негодувание. „Майната му!” – казвате си, след като отново сте посегнали към дрогата и усещате мощен приток на допамин.

В резултат на това крехките мозъчни вериги, които образуват мисълта „майната му”, стават по-здрави от онези части на психиката, които биха могли да мотивират пристрастения да спре наркотиците.

„Майната му” изразява много неща: „Заслужава си да пожертвам всичко това”; а също и: „Кого го е грижа за живота ми. И без това нищо не струва”; или нещо друго: „Какво от това, че трябва да лъжа хората, които държат на мен – родителите ми, съпругата ми, децата? Това е без значение. Интересува ме само дрогата”. Няма лесен начин за справяне със зависимостта.

Когато редовно използвате лъжи, вие създавате условия, наподобяващи до голяма степен онези, които благоприятстват пристрастяването, особено ако ви се разминава за лъжите (макар и за кратко).

Успехът носи чувство на удовлетворение, което става още по-силно, когато рискът да ви хванат е висок, но успявате да се измъкнете.

Това укрепва невронния механизъм в мозъка, оформящ биологичната структура, на която се опира цялата система на лъжата. Ако успехът не ви изневери, в краткосрочен план поне, този механизъм работи с нарастваща автоматичност и влиза в действие арогантната увереност, че ще ви се размине.

Този процес е очевиден при греховете чрез действие, но той протича също толкова неумолимо, но опасно и подмолно при греховете чрез бездействие, когато сте способни да видите истината, но отказвате да я видите.

Това е арогантната самоувереност, че знаете достатъчно, въпреки всички доказателства в полза на противното – въпреки заобикалящото ви страдание, вината за което с лекота и по един архетипен маниер прехвърляте върху несъвършената структура на реалността и очевидната недостатъчност на Бог.

Прочетете още: Няма щастие без отговорност – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН