.
ОСТАНИ
Остани си там, далече.
В сънищата и в мечтите.
Хубава, когато идеш.
Два пъти по-хубава, когато си отиваш.
Остани си при звездите.
В пролетният топъл вятър.
Хубава, когато идеш.
Два пъти по-хубава, когато си отиваш.
Ще те търся, ще те чакам, ще те чувствам.
Ще те търся винаги край себе си!
Като въздуха, като земята,
с които непременно ще се слея.
Остани си там, далече.
В спомените и в сърцето.
Хубава, когато идеш.
Два пъти по-хубава, когато си отиваш.
Ще те виждам, ще те жаля, ще те нося.
Ще те виждам винаги край себе си!
Като слънцето, като луната,
с които моите дни и нощи греят.
С които моите дни и нощи греят.
.
На 21 декември 1971 г. Паша Христова загива при самолетна катастрофа на летище София. Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, тя е трябвало да замине за дните на българската култура в Алжир.
Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.
Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, което свидетелства и че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.
Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който накланя самолета на една страна. Вместо да коригира положението му в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона му, заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва надве и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва от корпуса.
От 73-мата души на борда загиват 30, сред които и Паша Христова. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са композиторката Мария Нейкова, Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.
Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата и опечалената публика в цялата страна има възможност да наблюдава жизнерадостното участие на вече мъртвата Паша Христова по телевизията.
В края на 2006 г., 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 г. „Оцелелите“.
20 години по-късно…“ За престъпната небрежност има обвинени петима души от техническия екип на авиобазата, но до съдебен процес не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Предполагаемата причина е финансова – самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на техниците застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата.