Александър Бел, изобретателят на телефона, е роден в Единбург, Шотландия, в 1847 г. Макар че е посещавал само няколко години училище, има добро образование — обучават го майка му и баща му, а и сам заляга над учението.

Интересът на Бел към възпроизвеждането на гласове възниква съвсем естествено — баща му е бил специалист в областта на фонетиката, занимавал се с изправяне на лош изговор и преподавал на глухи.

В 1871 г. Бел се преселва в Бостън, САЩ. В 1875 г. там прави открития, които довеждат до създаването на телефона. През февруари 1876 г. иска патент за изобретението си и след няколко седмици го получава. (Интересно е да отбележим, че в същия ден, но малко по-късно от Бел, друг човек на име Илайша Грей подава молба за патентоване на подобно устройство.)

След като молбата му за патент е удовлетворена, Бел представя изобретението си на Централното изложение във Филаделфия.

То предизвиква голям интерес и е отличено с награда. Въпреки това компанията „Уестърн Юниън Телеграф“, на която предлагат срещу 100 000 долара правата върху изобретението, отказва да ги купи.

Затова през юли 1877 г. Бел и сътрудниците му създават собствена компания, предшественичка на днешната Ей Ти Ти (Американ Телефон енд Телеграф Къмпани).

Телефонът скоро се радва на небивал търговски успех, докато накрая Ей Ти Ти става най-голямата частна корпорация в света. (Впоследствие тя се разпада на няколко по-малки компании.)

Бел и съпругата му, която през март 1879 г. държи около 15 процента от акциите на телефонната компания, едва ли са имали представа какви фантастични печалби ще донесе тя.

За седем месеца те продават по-голямата част от акциите си на средна цена 250 долара едната. През ноември те се продават вече по 1000 долара едната. (Предишния март, когато акциите вървят по 65 долара, съпругата на Бел го умолява да разпродават незабавно, тъй като се страхува, че те никога вече няма да стигнат споменатата цена!)

През 1881 г. двамата разпродават неразумно една трета от останалите им акции. Въпреки това в 1883 г. вече разполагат с около един милион долара.

Макар че забогатява благодарение на откритието си, Бел нито за миг не се отказва от изследователската си работа и успява да изобрети още няколко полезни, макар и не толкова важни приспособления.

Интересите му са разнообразни, но главната му грижа си остава да помага на глухите. Жена му всъщност е глухо момиче, което той някога е обучавал. Ражда двама синове и две дъщери, но момчетата умират още съвсем малки.

В 1882 г. Бел получава американско гражданство. Умира в 1922 г.

Когато оценявахме влиянието на Бел в историята, се ръководим от значението на неговото изобретение — телефона. То е съществено, защото малко са откритията, така широко навлезли в бита ни и оказали толкова огромно въздействие върху него.

Бел е първият човек, открил начин за възпроизвеждане на звука. Нещо повече, по-късно неговият метод, макар и приспособен, се използва от изобретателите на радиоприемника, грамофона и други уреди от този род. 

Ключът към успеха е подготовката.

Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често толкова дълго гледаме със съжаление към затворената врата, че не виждаме тази, която се отваря.

Човек е това, което сам създаде от себе си.

Великите открития неизбежно включват сътрудничеството на много умове.

Най-успелите хора са тези, чийто успех се дължи на последователно израстване.

Не можеш насила да предизвикаш идеите. Добрите идеи са резултат от бавно осъзнаване.

Осъществяването на една цел трябва да е старт на друга.

Единствената разлика между успех и провал е способността да предприемеш действия.

От време на време напускайте пътеката и влизайте в гората. Всеки път, когато го правите, ще откривате нещо, което не сте виждали никога преди.

Изобретателят поглежда света и не е задоволен. Той иска да подобри нещата, обсебен е от тази идея. Духът на откритието го преследва, търсейки материализиране.

из „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ – Майкъл Харт