.
„Между небето и Лу” не е книга, а ферибот, който тръгва веднага след като излезеш от книжарницата и разтвориш първите страници.
Котвата се вдига, двигателят се включва, слънцето те заслепява и отпътуваш за френския остров Гроа. Поканен си на погребението на Лу.
Не я познаваш, не е нужно да плачеш, да се сбогуваш и да се правиш на тъжен, а напротив – трябва да си щастлив, защото още не знаеш, но Лу ще заживее в теб. С всичките си несполучливи сладкиши, хапливи шеги и с цялата си омайваща обич.
На гроба на Лу срещаш съпруга ѝ Жо и двете им деца – Сириан и Сара. Те са вече пораснали. Сириан има свои деца, от които се отдалечава с всяко следващо слагане на вратовръзката. Сара има успешна кариера, но страда от нелечимо заболяване, което я държи в инвалиден стол.
Лу е спойката между тях и човекът, чиято единствена цел е щастието им. Отивайки си преждевременно, без да я е постигнала, тя завещава трудна задача на кардиолога Жо – да направи животоспасяваща операция на собственото си семейство.
Само тогава ще може да прочете последното й писмо.
А на какво е готов един мъж в името на голямата любов? Да се засмее само още веднъж на шегите ѝ? Да чуе пак в мислите си гласа ѝ? На всичко.
Няколко въпроса към Лоран Фуше:
Лу не е добър готвач и въпреки това в цялата книга говорите за приятелска гастрономия (семейно готвене, споделяне на време с приятели, традиционни бретонски и дори италиански рецепти). Обичате ли да готвите?
В кухнята съм зле колкото Лу. Мразя да готвя, но обичам да ям. Единственото ястие, което мога да направя, е суфле със сирене. Следвам рецептата от една готварска книга, която мои приятели ми подариха за 18-ия ми рожден ден.
„Бандата на седмицата“ от романа наистина съществува, всички готвят много добре освен мен.
В „Между небето и Лу“ често става дума за музика. Каква роля играе музиката във вашия живот? Свирите ли на някакъв инструмент?
Започнах да уча саксофон преди 2 години и подобно на Пом, мислех, че е достатъчно да се науча да свиря (както човек се научава да свири на клавишите на пиано например). Най-трудното обаче е да знаеш как да духаш, което изисква много техника. Особено когато се учите като възрастен – задавате си твърде много въпроси…
В края на романа добавих плейлиста, който слушах, докато пишех. Музиката, книгите, киното, хората, животните, морето и писането са седем малки удоволствия, които са от съществено значение за мен.
Лу казва: „Не знаем от какво умираме, но можем да решим как да живеем.“
Крайната цел или начин на живот е щастието? Каква е вашата рецепта за щастие?
Щастието е бонус, шанс и светкавица!
Нямам деца, но съм написал седемнайсет книги, заобиколен съм от приятели, обичам да предавам, да давам увереност, когато ме поканят в училище, за да говоря за книги. Казвам на учениците: „Ако искате да направите нещо, можете да го направите, просто трябва да работите.“ Трябва да търсите щастието си и да се борите за него.
Веднъж един приятел ми каза: „Всички сме на палубата на „Титаник“, но можем да избираме танца и музиката си.“ Всеки от нас е капитанът на лодката на своята радост.
Коя е книгата, която искате вие да бяхте написали?
„Животът пред теб“ на Емил Аджар, псевдоним на Ромен Гари.
Коя е първата книга, която сте прочели?
Може би „Малкият принц“ на Сент Екзюпери, книгата беше на приятел на баща ми.
Вашите книги засягат чувствителни теми (загуба на любим човек, болести…), но читателят завършва четенето с усмивка и известно успокоение. Това ли е целта на вашите истории – да ни покажат, че въпреки всичко животът все още е хубав?
Във времето, което ни е отредено, предпочитам да клоня към радост и надежда, дори понякога да е трудно. Дори повече, когато е трудно.
