Що за детство е това?

.

Мonkey sees monkey does

В днешно време различните измерения на медиите (социалните медии Facebook, Twitter, Youtube, Pintrest; интернет новинарски сайтове; Тв иРадио) заливат човек с вълнообразен приток от информация. Тази информация бива асимилирана от потребителите, като зададен модел, модел на подражание.

Теорията на Бандура обяснява доста ясно какъв е процеса на присвояването на определен вид държание от един индивид и добавяйки го към неговата идентичност… понякога заменяйки я напълно.

Според него дадено държание се научава от заобикалящата среда на индивида чрез метода на наблюдение. Според него човешките индивиди са „активни информационни процесори“ като по този начин те „мислят“ за връзката „поведение – последица“.

Хората имитират нещо, не защото така им се казва, а просто и единствено, защото им е предоствено пред очите. Те го научават и го прилагат в ежедневието си, идентифицирайки се с това.

Идентификацията с друг човек се появява след като индивида е наблюдавал определени черти в поведението, ценности и отношения с другите на дадения „модел“ на подражание.

За да подсили своята теория Бандура провежда експеримент за да изследва дали социалните поведения се придобиват от наблюдение и имитация.

В него той разделя на групи 5-6 годишни деца. В едната група, децата наблюдават мъж и жена да се държат агресивно към кукла (Бобо) използващи чук и понякога размятвайки я във въздуха. Другата група набюдават неагресивен модел – играещ тихо и спокойно като не обръщаха внимание на куклата.

От експеримента става ясно, че децата станали свидетели на агресивния модел са предразположени към агресия много повече отколкото втората група.

Това е разбираемо, защототе нямат подготвен набор от ценности или правила, по които да се водят. С една дума те са подадтливи на това, което медиите подхвърлят на потребителите, ако ли не най-уязвимата част от обществото.

И тук идваме на продукта на медиите, който съм избрал тъй като според мен именно той играе роля в развитието на един индивид в днешното модерно българско общество – поп-фолк (Чалга).

Питайте всеки средностатистически българин дали слуша чалга иима голяма вероятност да каже да, но и да му се е случвало да посети едно от тези места, където „истината“ е в най-голяма липса.

Картинката е почти еднаква всеки път: Посетителите там са от всяка възраст и като кажа всяка имам предвид всяка, като започнем от най-малката(14 или 15) до улегналата (40-50).

Виждаме как привлекателното момиче (едно от многото), обуто в 10 сантиметрови токове(ако ли не и повече), в своята радост от музиката, която бива пусната, изложила привлекателни части на тялото си, представя това, което може да се обясни с думите „феерия“ и изящество на плътта.

То съчетава фриволни движения в тазовата област с тревожни импулси на коремните мускули. И това от хетеросексуална гледна точка е красиво до момента, в който някой зададе въпроса „На колко години си?“, от който следват опулени очи и разочарование от страна на даден младок.

Що за детство е това? Аз си спомням как на тази възраст чувах това онова за нощния живот, но вътрешния ми порив ме насочвашеда бъда навън с другите деца – да се гоним, боричкаме, крием, защото това беше щастие за нас.

Преждевременно се налага диктата на „правежите“. Що за щастие е това да се напиеш, защото са се отнесли с теб като с нещо по-малко. Та точно така човек се принизява и става не по-различен от хулителя си и затвърждава думите му.

Момичетата са бомбардирани от най-малка възраст със зададени модели на подражание. Това го намираме в куклите „Барби“, в списания Козмо (Космополитан), виждаме го и по телевизията, по която дават на показ модели с идеални талии, лицеви черти, симетрични дадености, дори и определена походка, която да казва без думи „Аз съм красива, силна, уверена жена, на която никой мъж не може да стъпи на малкото ми пръстче“.

Поне това е философията им. Това се залепва за нестабилната несформирана още морална система на момичето и така ставаме свидетели на раждането на популярния градски термин „кифла“.

И за това виждаме как предпочитат „Чичко-Паралийко“ и „Пацата с кабриолета“ да ги докосне от колкото момчето с цветето и нарисувания неин портрет. Разбира се редно е да се каже, че има изключения.

Момчетата не са по-различни. Те са в същото дере от проблеми. Особеността при тях, е че манталитета, визията се променя малко по-късно от биологическа гледна точка.

И под влиянието на музикалните клипове под жанр поп-фолк на тях им се представя модела за подражание на истинския мъж. Какъв е той? Облечен с модерни дрехи, каращ скъпа кола с добър капитал (може би собствен бизнес), физически добре изглеждащ и както се разбира от текстовете „играч“.

Това, което от моя гледна точка изглежда най-вредно за момчетата е не толкова отношението и философията им към момичетата, зададен им от текстоветеколкото към самите себеси.

В клиповете ставаме свидетели на тела, които са привлекателни и стегнати, но бавно постижими. Момчетата виждат възможност за промяна, от която едва ли не живота им ще поеме в друга посока.

Тази където има повече запознанства, изживявания от всяко естество, повече купони. И предполагам определена част от хората са запознати до какви методи изпадат младежите, които ходят на фитнес, за да изглеждат добре. А.К.А. стероиди. Аз като спортуващ съм запознат с дълготрайните ефекти които произлизат от тяхнат полза и мога само да кажа – “IT’S NOT A PRETTY PICTURE“.

Примерите, които са изложени са валидни за днес и може би ще се задържат в бъдеще. „Дали ако се обличам по този начин ще ме възприемат по-добре?“, „По-къса пола ли да сложа, за да ме забелязават повече?“ и може би най-популярния въпрос сред мъже на възраст 14-25 – „Колко „нацепен“ да съм, за да съм привлекателен?“ и подобни въпроси съставят масата от несигурности, които мъчат подрастващите днес.

И всичко това е именно заради имитирането на определени аспекти от не само клиповете, но и от текстовете в самите песни.

Проповядващи „висши“ ценности като посещение на поп-фолк клубове, актът на опиянение с алкохол поради „любовна мъка“, която е най-честата причина, придружен със ползата на тютюн.

Фалшът, се състои от начина, по който бива представен дадения човек. Той не е себе си, а актьор в ролята на един продукт на медиите.

Постоянното излагане на такива модели на подражание раждат „изкривени“ индивиди, лишени от душевност, емоция, която за тях е на заден план, нямат нужда от това, затруднява битието им.

Но има и нещо друго. Те са лишени от единственото нещо, което е лично и само тяхно – детството им. Младежите на 14-15г. получаваха сертификати за завършени курсове по езици, конкурси, спортни състезания, а сега има много случаи как някои са се сдобили със титли като „мама“ и „татко“.

Други са с по-големи проблеми от здравословна гледна точка. Колко пъти сме ставали свидетели на репортажи за нещастни случаи на посещения от младежи в Пиргов и здравни учреждения. И случаите не са разнородни, а доста познати (което е по-лошо) – от алкохолизиране, масови побоища пред въпросните заведения, до предозиране с обичайните „матриали“.

Както и да не забравяме увеличаване на случаите на „биволско сърце“, бъбречна недостатъчност, хормонален дисбаланс.

Единствения признак, по който се различават е дозировката и градуса. Измества се „добрия“ пример със „истинския“ (зададен от медиите) пример за подражание.

Сексът е вече лишен от искрицата топлинка, която обединява двама души, което се усеща като „момент от вечността“. Изстудяват се човешките отношения.

Физиономиите на момичетата са лишени от невинността си с първия допир от грим. Момчетата парадират от завоеванията си без да се замислят какво причиняват с „игнор“-а си на момичетата, като се аргументират в своя защита със следната мисъл – „Какво ме интересува?“ , „Някой мислеше ли за мен като хойкаха зад моя гръб?“ „Бе жени ве, маняк, просто нямай им вяра, те са си такива, заслужават го?“.

Аналогово, такова мнение важи и за момичетата, като по този начин се завършва омагьосаният цикъл.

Тъжно е днешното развитие на подрастващите. А за това можем само да виним себе си, че сме го допуснали, допускаме и за в бъдеще го допускаме.

А всички ние искахме да пораснем толкова бързо и целеустремено.

автор: Христо Стратиев