.
Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души.
Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи.
Всяка от трите власти или съзидава, или руши държавността по своему:
– Законодателната – с мъдри или с несполучливи закони;
– Изпълнителната – с ефективност или с некадърност.
Съдът пипа по нещо свещено – чувството за справедливост.
Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава.
Ако е на мястото си, прави ги силни.
Реакцията срещу лошавостта на всяка от трите власти е различна.
Срещу първите две власти може да има организиран протест – защото с действията си поначало засягат мнозина и наведнъж.
Срещу съда обаче трудно се акумулира енергия – защото решенията му удрят отделния човек.
На лош съд обществото реагира не с гняв, а с по-страшни неща – с недоверие към съда, игнориране на правото и саморазправа вътре в обществото.
Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може.
Да питаш тия по върховете на институцията, дали институцията има проблем, е все едно да питаш призрак, дали го е страх да ходи нощем из гробищата.
Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея.
Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец.
Лошите в институцията всякога са перфектно организирани. Добрите често са глуповати и безволеви. И във всеки случай изчакват, кой ще бие.
Ако питаш в институцията, как да я реформираш, ще ти обяснят, защо не можеш и защо няма нужда. Ако проявиш разбиране, може и да почерпят.
Когато реформираш, не се сърди на противника – действа при самоотбрана.
Не се опитвай да убедиш противника на реформите в правотата си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да спечелиш противника на реформите за идеите си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да се сприятелиш с противника на реформите. Нямаш толкова пари.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
