Каква е функцията на съвременната политика? Първо да създава или измисля "проблем"

.

В навечерието на религиозните празници, които част от света празнува, искам да ви обърна внимание, на кратко, на нещо, което убягва на повечето от вас, при коментиране, анализиране и съставяне на мнение и гледна точка по така наречените глобални (световни) проблеми и казуси.

А именно, принципа на работа на съвременната голяма (глобална, световна) политика.

Почти същото е и при локаната политика, но в локални измерение.

Та в тази връзка, след като се запознаете най-общо как работи система, помислете какво може да очаквате и какво очаквате от политиците (които са вече наднационална каста в разслояването на световното население).

Ще дам и хипотетичен пример за „работата“ на съвременния политически елит, след общата картина, за по добро възприятие.

Така. Каква е функцията на съвременната политика?

Първо да създава или измисля „проблем“.

Създаването става, чрез политически решения, а измислянето става чрез „независими“ граждански сдружения и НПО-та, финансирани от фондации, които пък са финансирани от корпорации, които корпорации от друга страна финансират политически партии и кампаниите на политиците.

Второ – „проблемът“ се обнародва. Чрез „независими“ медии и експерти, финансирани от същите тези фондации, както и в социалните мрежи започва „лаене за огромния проблем“.

Когато „нуждата от решаване на проблема“ събере достатъчно маса, големи медии и телевизии, собственост на корпорациите, започват същинското „промотиране на проблема“ като се набляга на нуждата от политически действия за решаването му.

Когато „народното недоволство“ от съществуването на този „проблем“ нарасне достатъчно, видно от социологически проучвания финансирани от корпорациите, и нуждата от „решение на проблема независимо от цената“ и придобие превес над всичко останало, „проблемът“ се слага на масата на политиците.

Създават се комисии, комитети, щабове, които трябва да измислят решение на „проблема“.

Трето – политиците намират решението на „проблема“ и престъпват към изпълнението на това решение под одобрителните възгласи на повече от 50% от населението, или както изглежда в очите на това население – под техния натиск.

С други думи – победили са системата.

Решението е винаги едно и също – ПАРИ трябват. „Експерти“ в СБ (Световната банка) пишат проекти на базата на решенията взети от политиците за справяне с проблема, за решаване на „проблема“, които проекти правителствата закупуват.

След което теглят заеми от ГСБ (Група на световната банка) за изпълнение на проекта.

Както и отделят бюджетни средства или теглят заеми от ТБ (Търговски банки – частни – собственост на корпорациите) за самоучастието във финансирането на дейностите по проектите за решаване на „проблема“.

И накрая – заемите, изтеглени от правителствата (политиците) от ГСБ и ТБ стигат до фирми и компании (собственост на корпорациите), които са натоварени (избрани от политиците) да осъществят дейностите по решаване на „проблема“.

Хората са щастливи, че „проблемът“ се решава и с радост поемат финансовата част, чрез своите данъци.

И така до следващия „проблем“…

Сега, както обещах към това обобщение на реалната глобална политика ще дам хипотетичен пример за по голяма яснота.

Няколко „граждански сдружения“ и НПО-та правят собствено „изследване“ и алармират (чрез спонсорирани кампании) за наболял проблем, неотчитан до сега – а именно есенният листопад при широколистните дървета в държавите, в които има смяна на сезоните.

А същинският проблем на това явление, се крие не толкова в бактериите, разнасяни, чрез процеса гниене (което също е проблем), а в цвета на падналите листа – кафяв.

Резултатите от „изследванията“ на НПО-тата се публикуват в няколко техни „свободни“ електрони медии, както и в социалните мрежи.

Говори се за психическите „проблеми“ масово възникващи в хората с идването на есента заради това, че виждат кафявия цвят на падналите листа.

Публикациите им в социалните мрежи биват осмивани и подигравани от голяма част от хората, но с времето „глас надигат“ и налагани с години от големите медии „известни личности борци срещу системата“, както и други НПО-та по други краища на света, които са направили същите „изследвания“.

След техните постове и публикации в големите телевизии и медии започва да се обръща внимание на този „проблем“ – кафявите листа.

И все повече „изследвания“ сочат, че причината за липса на мотивация, спад в производителността у хората, повишеният брой самоубийства и заболявания на нервната система (по статистика от други НПО-та и международни здравни организации, финансирани по схема) се дължи на КАФЯВИТЕ листа.

Известни лекари, биолози, художници все повече присъстват във големите медии, давайки своето „експертно“ мнение за този цвят, който се оказва, че е нежелан и неприемлив за човешкия мозък, зрение и организъм.

Дават се примери, че лайната са кафяви за да отвращават хората.

А антрополози казват, че произходът на човека е в територии, където растенията са вечно зелени и КАФЯВИТЕ листа не са съпътстващи еволюцията.

Кампаниите срещу КАФЯВИТЕ листа набират все повече гласност и привърженици.

На места започват и „протести“ срещу „проблема“ КАФЯВИ листа.

Народното недоволство в обществата на развитите страни от наличието и игнорирането на този „проблем“ започва да расте.

Още повече, че точно в тези страни се наблюдава сезонната смяна, заради географското положение.

В този момент цялото внимание на обществото, чрез всички медии е насочено само и единствено към „проблема“.

Това „принуждава“ световни организации (политици) да започнат разговори с обществеността и да стартират скъпи проучвания по „проблема“, който след тези проучвания се оказва „реален и много много опасен“ за съществуването на човечеството.

КАФЯВИТЕ листа трябва да бъдат премахнати.

Сформираните правителствени и международни политически щабове, комисии, дирекции, комитети стигат да единодушното решение, че единственият вариант за решаване на проблема е – БОЯДИСВАНЕ НА ЛИСТАТА.

Това е възприето като решение при почти всички правителства по света под одобрителните възгласи на „обществото“.

Тук вече се включва и ГСБ които излизат с „експертни“ проекти как точно да се реши „проблема“ и да се боядисват листата, които проекти се закупуват от правителствата.

Проектите предвиждат милиарди долари/евро/лири/франкове разходи за държавите.

След „множество разработки и тестове“ като най-добра, безвредна, устойчива и одобрена от СЗО, СЕО, ООН, СИСИ КЕЧ и множество „независими лаборатории“ е ЗЕЛЕНАТА боя за КАФЯВИ листа разработена съвместно от Monsanto и BASF.

ГСБ и ТБ отпускат заеми на правителствата за закупуване на БОЯТА.

Правителствата от своя страна „възлагат“ чрез обществени поръчки изпълнението на решението на проблема на локални (местни компании и фирми близки до моментната власт) – физическото боядисването на листата.

Това обаче е голям разход за бюджета и налага възникването на нов данък „ЗЕЛЕНИ ЛИСТА“ който е в размер на 1000 евро годишно за всеки работещ човек.

Проблемът е решен, хората са щастливи!

Корпорациите са спечелили от заеми чрез банките си, от производство на боя чрез компаниите си и ежегодна и продажба за правителствени нужди, чрез фирмите си изпълняващи ОП-та по физическото боядисване.

И част печалбите се насочват към фондации – като благотворителност и политици като – финансиране на кампании, за създаване и измисляне на следващия „глобален проблем“, за който трябва да се търси „решение“.

Което решение, ще е пак наливане на пари в корпорациите за „благото“ на населението.

Весели празници!

автор: Илиян Дуков