.

Натали Портман е една от най-талантливите актриси в Холивуд, но освен това всички знаят и че е много умна – говори 5 езика: иврит, френски, японски, немски и арабски. Завършила е психология в Хардвард и да, за нея образованието е по-важно от кариерата и на филмова звезда.

Дори реши да пропусне премиерата на „Star Wars: Episode I – The Phantom Menace” през 1999 г., за да учи за финалните изпити в гимназията.

Освен това, има IQ резултат от 140 точки. Любимите й групи и изпълнители са Portishead, Radiohead и Nirvana. Освен това е и завидно талантлив рап изпълнител.

Натали е родена в Израел. Има двойно гражданство – американско и израелско. Бабите и дядовците й са изгубили повечето си роднини по време на Холокоста през Втората световна война.

Сред тях са и прабабата и прадядото на Натали, които са загинали в концентрационния лагер Аушвиц в Полша.

Филм за слаба, ранима жена също може да бъде феминистки, ако показва жената като истински човек, в който можем да открием себе си. 

Обикновено съм привлечена от историите за силни жени. Искам да участвам в неща, каквито досега не са правени.

Не съм човек, който би жертвал всичко в името на киното. Животът ми винаги ще бъде по-важен.

В света има толкова много неща за правене. Да ме интересува само правеното на филми би ограничило живота ми.

Наградите са толкова ненужни, защото мисля, че получаваме много повече от работата си, само като я вършим. Самата работа е като награда.

Опитвам се да не чета ревюта на филми и други неща за мен. Напълно естествено е да се интересувам, но ми вреди много. През последните 20 години работя, била съм на върха, била съм на дъното. Самият факт, че имаш някаква работа е привилегия. Винаги ми изглежда, сякаш нямам идея какво правя. Единственото нещо, върху което имаш контрол, е да си прекарваш страхотно, като вършиш работата си като хората.

Ролята на всеки човек от екипа в дадена кино-продукцията е незаменима – това са стотици хора. Например да няма асистент-режисьор? Без добър първи асистент-режисьор филмът се разпада. А това са хората, на които никога, никога, ама никога не им взимат интервюта. А те правят филма. Имам усещането, че можеш да ръководиш една снимачна площадка по-добре с добър първи асистент- режисьор и без режисьор, отколкото с добър режисьор, но без асистент-режисьор.

Аз си изградих си репутация на прекалено скромна и консервативна в опит да почувствам, че тялото ми е в безопасност и ще се чува гласът ми.

Младите актьори често не мислят за последствията от голите сцени или секс сцените. Искат ролята толкова много, че се съгласяват да бъдат експлоатирани, а след това се оказват в неловката ситуация, в която засрамват семейството, приятелите си…

Вземете например Мерил Стрийп, която е феноменална и толкова прекрасна, но в същото време е толкова странно, че никога не е била секс символ. Винаги всичко се е въртяло около самата нея. А сега няма значение, че остарява, защото ние просто искаме да продължим да я гледаме да бъде някой нов и интересен.

Струва ми се, именно на мен се падна честа да обявя война на високите токчета. Всички си мислят, че жените са длъжни да ходят с обувки на висок ток, но аз никога не съм я разбирала тази странна концепция – колкото са по-дълги краката, толкова са по-привлекателни.

Баща ми има едно основно правило: той казва, че ако не бих направила нещо в реалния си живот, не би трябвало да го правя и на екрана.

90% от начина, по който се учиш на актьорско майсторство, е гледането на велики хора. Когато си заобиколен от добри актьори, това подобрява и твоето представяне.

Приятелите ни са като огледала на самите нас, затова искам да обградя себе си с хора, които ще ми кажат, когато не постъпвам правилно. Искам да чуя някой да ми казва: “Това не е добра идея,” отколкото да ме окуражава, ако наистина не е. Очевидно е, че ти сам си отговорен за себе си, но голяма част от действията ни се определят от хората, които сме избрали да бъдат около нас.

Винаги съм смятала, че най-романтичните книги или филми са тези, в които романтиката всъщност не се случва, защото това кара сърцето ти да изпитва повече тъга, само като го гледаш.

Страх ме е от всичко. Но може би когато се страхувате от всичко, отстрани изглежда сякаш не се страхувате от нищо.

Изкуството ми помага да разбера истинската природа на нещата.

Умните жени обичат умните мъже повече, от колкото умните мъже обичат умните жени.

Винаги съм мислила, че ръцете се най-красивата и изразителна част от тялото.

Понякога най-важното, което можеш да направиш е да кажеш „не“.

Не обичам, когато ме наричат мила. „Мила“ е дума, която повече подхожда за котка.

Ненавиждам да повишавам тон. Когато съм ядосана плача.