.

Чуйте, впрочем, защо не го смятам за добро нещо и по какво се различавам от вас, когато се намирам сред него, тъй като ние и двамата сме съгласни, че човек трябва да го има.

Постави ме в най-богатата къща, нека имам злато и сребро в изобилие: аз не ще се възгордея заради това, което, дори и да бъде у мене, е все пак вън от мене.

Пренеси ме на дървения мост и ме хвърли всред бедните: аз не ще се презра за това, че седя между хора, които протягат ръце за милостиня.

Какво важи това, че липсва залък хляб на човека, комуто не липсва възможността да умре? Тогава?

Аз предпочитам оная блестяща къща пред моста.

Постави ме всред разкошна покъщнина и богата обстановка: аз не ще се смятам с нищо по-щастлив, поради това, че имам мека връхна дреха и че на угощенията, които давам, ми се постила под краката пурпур.

Промени моите покривки: аз не бих бил с нищо по-нещастен, ако моята уморена глава почива върху купчина сено и ако лежа върху дюшек, чийто дреб пада през кръпките на старото платно.

Обаче, аз предпочитам да покажа своя дух, когато съм облечен в тога с пурпурна ивица, нежели когато съм с голи или полупокрити рамене.

Нека всички дни вървят по мое желание, нека към по-раншните благопожелания се прибавят нови: аз не ще се възгордея от това.

И обратно, промени тия благоприятни условия, нека духът бъде люшкан насам-натам от загуба, скръб и разни несгоди, и никой час да не минава без някакво оплакване: това не ще ме накара да кажа, че съм нещастен, дори и всред най-големите нещастия, и не ще ме застави да прокълна който и да е ден.

Защото аз съм се погрижил отнапред никой ден да не бъде черен за мене.

Обаче, аз предпочитам да се ползвам умерено от радостите, отколкото да обуздавам скърби.

Нека добродетелта върви напред и нека ни бъде знаменосец!

Ние все пак ще имаме и удоволствие, но ще бъдем негови господари и управители.

То ще може да изпроси нещо от нас, но не ще може да ни наложи нищо.

А тия, които са дали първенство на удоволствието, са се лишили и от едното и от другото, защото са изгубили добродетелта, пък и не притежават удоволствието, а удоволствието ги притежава.

Те се измъчват, когато го нямат, и нещо ги души, когато го имат; чувстват се нещастни, когато бъдат напуснати от него и още по-нещастни, когато то ги обземе изцяло.

„За щастливия живот“