.
Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си.
Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията…
Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен…
Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут.
Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен.
Просветленият човек е най-големият странник на света – той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.
Без значение дали е богат или беден, той е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото.
Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните, безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите си криле.
Самият негов начин на съществуване е бунтарски – не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея.
Просветленият ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да поемем отговорност за това, което сме, и да живеем според своята собствена истина.
