.
Познаваш ли ти, братко мой, вече думата „презрение“?
И мъката на своята правда да бъдеш прадив към онези, които те презират?
Ти принуждаваш мнозина да променят преценката си за тебе, а това ги озлобява към тебе. Ти се приближи до тях, ала все пак ги отмина: нивга няма да ти простят те това.
Ти се издигна над тях, ала колкото по-високо се изкачваш, толкова по-дребен те вижда окото на завистта.
Ала най-много от всичко мразят този, който лети.
„Как бихте искали да бъдете правдиви към мене!“ – трябва да мълвиш ти. Аз избирам вашата неправда като отреден на мене жребий!
Неправда и кал хвърлят те подир самотника: ала, братко мой, ако искаш да бъдеш звезда, ти не бива заради това да им светиш по-малко!
И пази се от добрите и правдивите! Те разпъват на кръста с удоволствие тези, които си изнамират своя собствена добродетел – те мразят самотника.
Пази се и от свещената простота! За нея е нечестиво всичко, което не е простовато. Тя обича също да си играе с огъня – на кладите.
Пази се също и от пристъпите на любовта си! Прибързано протяга ръка самотникът на този, който го срещне.
На някои люде ти не бива да протягаш ръката си, а само лапата: а аз бих желал твоята лапа да има и нокти.
Ала най-върлият враг, когото можеш да срещнеш, винаги ще бъдеш ти самият: ти сам се дебнеш в пещери и гори.
„Тъй рече Заратустра“
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
