.
ВОДОЛЕЙ
Тя не влезе през вратата,
появи се в съзнанието ми.
Като идея.
Като ток.
Като сън, който разбираш чак след седмица.
Беше Водолей,
очите ѝ гледаха в теб,
но виждаха през теб,
някъде отвъд това, което си,
към това, което можеш да станеш.
Обичаше ме,
но не както исках,
а както умееше.
С разсейване.
С гениални хрумвания в полунощ.
С въпроси като:
„А ако животът ни е само експеримент,
ще ми позволиш ли да го объркаме заедно?“
Никога не ми каза „моето момче“.
Каза ми „човеко“.
Каза ми „ти си любопитна променлива“.
И може би това беше по-интимно.
С нея любовта не беше свещ,
беше мълния.
Или я хващаш в точния миг,
или оставаш в тъмното
с усмивка
и разрошена душа.
Опитвах се да я разбера.
Грешка.
Никой не разбира Водолей.
Те живеят в съзвездия.
Обичат с ума си,
но оставят сърцето на терасата,
да се охлажда между звездите.
И когато си тръгна,
не каза „сбогом“.
Каза:
„Ще се срещнем в друго време.
Може би на Марс.
Може би в следващия живот.
Може би когато най-сетне разбереш,
че любовта не винаги е близост,
понякога е простор.“
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
