.
БЛИЗНАЦИ
Тя говореше.
О, как само говореше.
С глас като цигулка по радиото в късна вечер,
дразнеш леко,
но оставаш да слушаш.
Тя беше Близнак,
две жени в едно тяло,
едната ме обичаше сутрин,
другата си тръгваше преди полунощ.
Никога не знаех с кого пия кафе –
с тази, която вярваше в чудеса,
или с онази, която ги разгадаваше с ирония и смях.
Но и двете ме спасяваха от скуката,
и двете ме убиваха с нуждата си
да бъдат разбирани до съвършенство,
нещо, което дори Бог не си позволява.
Тя не търпеше тишината.
Запълваше я с въпроси,
с истории без край,
с шеги,
с цитати от книги, които никога не беше чела,
но звучеше така,
сякаш ги е писала.
Понякога ме гледаше така,
сякаш съм тайна,
която е на път да разкрие,
но не бърза,
защото истината е скучна,
а предположенията са по-забавни.
Беше умна,
но не онази умност,
която тежи.
По-скоро онази,
която се усмихва с ъгъла на устните
и сменя темата точно преди да я хванеш за сърцето.
И все пак…
тя обичаше.
Не дълбоко,
а широко.
Обгръщаше те с внимание,
със смях,
с игра.
И точно когато усетиш, че си в нея,
тя вече беше някъде другаде.
Не с друг,
а просто… в друго.
Близнакът не изневерява с тяло,
а с мисъл.
Сега, когато вече не сме „ние“,
още чувам гласа ѝ,
когато гледам небето.
Сигурно защото беше въздух.
И може би още е.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
Вижте още: Истината за дълбоката душевност на зодия БЛИЗНАЦИ