.
„И ето ме…“ – гласът на душата в свят, който често мълчи
Понякога идва книга, която не просто се чете, а се усеща. Книга, която не се разлиства, а се преживява. Такава е новата стихосбирка на поетесата Петя Иванова, носеща краткото, но дълбоко заглавие:
„И ето ме…“
Събрала в себе си 70 изключително емоционални стихотворения, книгата е интимен дневник на една душа, която върви през светлината и сенките на човешкото битие – без грим, без предвзетост, само с думи, които болят, топлят и лекуват. Петя Иванова не пише стихове. Тя изповядва. На Бог. На любовта. На болката. На тихата доброта, която все още съществува между хората.
„И ето ме…“ не е просто поезия – това е покана към среща. Със себе си. С човечността. С нещо по-голямо от нас, което не можем да докоснем, но можем да почувстваме – в ритъма на един стих, в паузата между две думи, в сълзата, която се стича без обяснение.
Поезията на Петя Иванова не крещи. Тя шепне. Но как само шепне… Така, че да те събуди. Да те спре насред деня. Да те върне към онова, което си бил, когато още си вярвал, че светът е по-добро място – или че може да стане такова.
Стихотворенията ѝ говорят за Бог, но не с догма – с трепет. Говорят за болката – не с оплакване, а с достойнство. За любовта – не със захар, а със истина. За човека – като за нещо велико и крехко едновременно.
„И ето ме…“ е заглавие, което е и молитва, и изповед, и зов. Точно така звучи тази книга: като сърце, което се поднася на света – разтворено, уязвимо и безкрайно истинско.
Ако сте забравили как звучи нежността – отворете тази стихосбирка.
Ако ви липсва вярата в доброто – потърсете я между редовете.
Ако още вярвате, че думите могат да спасяват – тази книга е за вас.
„И ето ме…“ – да, Петя. Ние също сме тук. И те чуваме.
И ако дар е любовта,
онази, неспособна да не плаче…
И ако дар е любовта,
нахранила бездомното сираче…
И ако дар е любовта,
на всеки грешките простила…
И ако дар е любовта,
добро във нас осъществила…
И ако дар е любовта,
която боса през полето тича…
И ако дар е любовта,
аз моля се да мога да обичам!
♥♥♥
Нима възможно е да светиш,
когато някого гасиш…
Нима възможно е да бъдеш,
без себе си да покориш…
Възможно ли е да обичаш,
без да си падал във тъма…
Без себе си да си отричал,
без да си чувствал Любовта…
Онази – Истинската, Свята!
Христовата безкористна Любов!
Прости ми, толкова изцапана съм…
А ти ми даваш благослов!
И все ме учиш да обичам!
Да паля, вместо да гася…
Във Тебе само да се вричам,
Безкрайно ярка Светлина!
♥♥♥
Когато ти си долу,
а виждаш светлина…
Когато плачеш от умора
от непрестанната борба…
Когато силата ти в немощ
се проявява във света…
Когато милост вземаш,
пречупил гордостта…
Когато във молитва
стоиш на колене…
Христос не те изпитва,
прегръща те, дете!
Можете да поръчате стихосбирката на Петя Иванова на нейния уебсайт: И ето ме… – Петя Иванова