.

Сър Уилям Хершел е една от най-впечатляващите фигури в историята на астрономията – човек, който залага на наблюдението, ръчно изработва телескопи и открива нови светове.

Хершел се ражда на 15 ноември 1738 г., точно 108 години след смъртта на Йоханес Кеплер (15 ноември 1630 г.).
Двама от най-влиятелните астрономи в историята са свързани от една и съща дата – единият завършва своя живот, другият едва започва. Така сякаш щафетата на небесното познание се предава през вековете в един и същи ден. Кеплер променя движението на планетите, Хершел – самата представа за пространството.

Хершел започва живота си като музикант. Баща му е беден евреин, приел лутеранството и станал музикант във военен оркестър. След като се установява в Англия, Уилям Хершел първо се занимава с музика – преподава, композира, свири. Автор е на 24 симфонии. Интересува се от теория на музиката и открива, че хармонията ѝ се дължи на алгебрата. По-нататъшният му път е логичен: от математика през оптика до астрономия.

Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на телескоп, той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива комета, която по-късно се оказва планетата Уран и по този начин буквално удвоява познатото на човека небесно пространство.

Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на тогавашния крал на Англия Джордж III и нарича Уран „Звездата на Джордж“, но името не влиза в употреба. Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна обсерватория.

От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. До 1788 Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата спътника на Уран – Титания и Оберон, спътниците на Сатурн – Мимас и Енцелад; доказва, че много мъглявини са звездни системи; наблюдава двойни звезди и показва, че те се движат физически около общ център; формулира идеята за „космическа еволюция“ на звездите.

Друго голямо постижение на Хершел е неочакваното му откриване на инфрачервено излъчване. Разделяйки слънчевата светлина с призма, той поставя термометър точно зад червената лента на видимия спектър и показва, че температурата се повишава и следователно на термометъра въздействат лъчи, недостъпни за човешкото зрение. Това отваря врата към нова област на физиката и спектроскопията.

Хершел създава някои от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. За създаването на своите телескопи не разчита на готови оптични елементи. Той сам шлифова метали (сплави от мед, калай и др.), изработва големи огледала и изгражда телескопи с изключително фокусно разстояние. През 1789 г. построява най-големия си телескоп, който остава най-голям в света за следващите 50 години.

Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той например предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а под тях – твърда повърхност като на планета и т.н.

Умира на 25 август 1822 година в Англия. Остава до днес сред най-уважаваните астрономи в историята. Наследството му включва не само научни открития, но и влияние за поколения учени – синът му Джон Хершел продължава работата му, а неговите наблюдения и каталози остават основа за по-късни астрономични изследвания. Освен това, космическият телескоп „Herschel“ на Европейската космическа агенция носи името му в чест на приноса му за науката.

Умът ми никога не се уморява от въпросите.

Не съществува нощ толкова мрачна, че звездите да не говорят.

Всяка мъглявина е обещание за нова Вселена.

Не мога да мълча, когато небето разказва истории.

Светлината е вестителят на миналото.

Най-важният инструмент е не телескопът, а моето любопитство.

В порядъка на звездните купове виждам велик ред.

Работя нощем, защото денят е за слушане, но нощта – за виждане.

Ако светът е сцена, небесата са неговата най-величествена ария.

Музиката и звездите имат нещо общо – хармония.

Мисълта ми понякога лети по-бързо от светлината, която наблюдавам.

Нека всеки човек погледне към небето – там ще намери част от себе си.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: