.
Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично или Света Богородица Пречиста, е един от най-големите християнски празници, почитан в 2 основни християнски деноминации – Римокатолицизъм и Източноправославие. Той е един от Дванадесетте велики празника и особено тържествено възпоминание. Денят е и имен ден, за жените, които носят имената Мария и Деспина.
Българската православна църква отбелязва празника всяка година на 21 ноември, от 1929 година и като Ден на християнското семейство и православната младеж.
В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на 3-годишна възраст във Втория Йерусалимски храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.
Според легендата Йоаким и Анна събират своите роднини и приятели и организират за отвеждането на дъщеря си в храма свита от непорочни девойки, които предхождат нея и родителите, й по пътя й от Назарет до Йерусалим, носейки свещи в ръце си и с намерението едновременно да окуражат момиченцето и сами да се посветят на храмовата служба.
Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Първо влизат другите момичета, а Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и оставена по техен пример да влезе сама, въпреки че е най-малката. За почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкатерва смело до най-горното и е поета от първосвещеник Захария, роднина на майка й, който я въвежда в храма и по-нататък поема грижата за нея. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Анна:
„Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: „Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар“.
Йоаким и Анна принасят дарове и жертви на Бога, свещениците ги благославят и след това те и роднините им се връщат в Назарет.
Оттогава и чак до юношеската си възраст Дева Мария живее в една от храмовите пристройки, където се учи на ръкоделие и тъкачество, но също така изучава и еврейските предания и свещени книги. Според легендата тя се ползва още от първия ден с особена привилегия – позволено и е да се моли в Светая Светих, където поначало влиза – и то само веднъж в годината – единствено първосвещеникът.
Според Теофилакт Охридски причината е, че по този начин тя замества липсващия Кивот. В девическото отделение Мария не е сама, а в компанията на по-възрастни наставнички – също храмови девици. Също така, според легендата, по време на престоя си в храма, Дева Мария общува и с един ангел (според Йероним Стридонски – архангел Гавраил), който я храни от ръцете си.
Освен това във Втория храм се подслоняват и благочестиви вдовици, като пророчица Ана (Лука 2:36 – 38), както и скитници и бедняци, търсещи подкрепа. След като мъжът й умира, там идва и самата майка на Отроковицата. След година-две и тя умира и Мария остава кръгло сираче. Поради това, когато по-късно на вече порасналата девойка е предложено да й бъде потърсен мъж, това прави заместващият родителите й Захария. Тя му заявява, че би предпочела да остане в храма, но впоследствие все пак се сгодява – за Йосиф, дърводелец от Назарет, който освен че е в относително напреднала възраст, й обещава, че ще се съобразява с обета за целомъдрие, който е дала пред Бога.
Иконата „Въведение на Божията майка“ представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.
