.
Няма по-голяма мъдрост от това да вечеряш със семейството си и по-силна „практика“ от това да се смееш с приятелите си.
Няма по-смислена медитация от якото бачкане върху това, което обичаш.
Няма по-правилно дишане от това на любимия човек в лицето ти вечер като си легнете.
Няма по-голямо извисяване от това да знаеш, че не си нищо повече от другите. Просто си различно тъп и правиш всичко възможно да си по-малко тъп в деня си. Някой път става.
Няма нищо по-духовно от простия живот.
Няма как да живееш в природата без пари.
Няма по-безусловна любов от тази на кучето.
Няма по-силна поезия от това да си признаеш какъв глупак си.
Няма по-добро бягство от матрицата от това, да спреш да говориш как ще избягаш от нея.
Няма друго битие освен това, което трябва да свършиш днес.
Няма хора, за които нищо лошо не можеш да кажеш. И ти не си такъв. И аз не съм.
Няма демони, които ти пречат, нито ангели, които ти помагат. Всичко това си само ти и свободния ти избор дали да изживееш живота си стъпил здраво в него или да го пропуснеш докато чакаш някой облак да се отвори.
Ако има Бог, той неслучайно ме е пратил тук.
Да се науча да съм човек.
И аз това и искам.
Да работя,
да се стремя,
да съм сърце и гръб за моите,
да кажа каквото мисля, да направя дом,
малко смислен рап,
да кажа на лъжеца, че е шибан лъжец,
да измета улицата,
да оценя това, което другите правят,
да се похиля и най-важното:
Да не забравя, че тук всички сме ученици.
До един.
С годините разбрах, че високата духовност не съществува. Това е понятие, което носи само авторитаризъм с неясни критерии за авторитета. И повечето са измамници и откачалки. Странници, които даже не говорят за истинските трудности.
Съществува само морал и неподправена човечност.
автор: Стефан Данчев