.

Има имена, които не просто се помнят – те се превръщат в легенда. Такова име е Сидни Шелдън – творец с изумителен размах, чиито думи са покорили сърцата на милиони по целия свят.

С над 300 милиона продадени екземпляра и преводи в повече от 180 държави, той не просто пише книги – той създава светове. Наричан с възхищение „майстор на трилъра“, Шелдън притежава рядката дарба да държи читателя в плен до последната страница. Неговите истории оживяват и на екрана, превръщайки се в запомнящи се филми, които носят същото напрежение и блясък като страниците му.

Но талантът му не се ограничава само до романите. Сред бляскавите му отличия сияят престижни награди като Оскар и Тони – признание за изключителния му принос като сценарист в сърцето на Холивуд. Създал близо 200 сценария за кино, телевизия и сцената на Бродуей, той оставя следа, която малцина могат да достигнат.

Роден на 11 февруари 1917 г. в Чикаго, в семейство с руско-еврейски корени, пътят му започва скромно, но съдбата му е всичко друго, освен обикновена. Самият той с усмивка признава, че е син на човек, който „никога не чете“, и единственият в семейството, завършил гимназия. Но именно майчината подкрепа запалва искрата – искра, която още на десетгодишна възраст му носи първия хонорар: пет долара за стихотворение. Малък жест, който предвещава огромна съдба.

Оттам нататък следва триумф след триумф – романи, пиеси, сценарии, всяко от които носи неговия неподражаем почерк. И като естествен връх на това величие – място в Книгата на рекордите на Гинес като един от най-превежданите автори в света, както и звезда в Алеята на славата в Холивуд – символ на безсмъртното му влияние.

На 30 януари 2007 г. светът губи този изключителен разказвач, когато той си отива на 89 години. Но духът му остава – в страниците, в кадрите, в емоциите, които продължават да вълнуват поколения.

През 2005 г. съдбата го отвежда и в България – страна, която той избира за част от своя следващ съспенс роман. „Надявам се да го харесате“, споделя тогава с топлота. За съжаление, този последен разказ остава ненаписан докрай… но може би именно в това се крие неговата магия – че Сидни Шелдън винаги ще ни оставя да искаме още.

Не се отказвай! Има прекалено много хора, които казват „не“ и те обезкуражават. Не ги слушай. Единственият, който може да те откаже, си ти самия.

Всяка промяна е временна. Ще се промени пак.

Животът е като роман. Пълен със съспенс. Никога не знаеш какво ще се случи, докато не отгърнеш следващата страница.

Бъдещето е от глина, която трябва да бъде моделирана ден след ден, но миналото е като от скала и не може да се промени.

По-добре да мислиш за утрешния ден, отколкото за днешния кошмар.

Моите герои са тези, които рискуват живота си всеки ден, за да пазят света ни и да го правят по-добро място – полицаи, пожарникари и членове на въоръжените сили.

Не хвърляйте камъни по хората, ако самият вие се намирате в стъклен замък.

Никога не съжалявайте за направеното, ако сте уверени в своята правота.

Опитай да направиш Земята по-добро място, преди да я напуснеш, в сравнение с когато си пристигнал! Истината е, че не наследяваме света от родителите си. Взимаме го назаем от децата си.

Ако съществува ад на земята, то той съществува за родителите, загубили своите деца.

Белият лист хартия е начина на Бог да ни покаже колко трудно е да си Бог.

Разликата между патриот и бунтовник зависи от това кой е на власт в момента.

Не споделям мнението, че ако една жена е хубава, тя непременно трябва да е и глупава. Затова в моите романи жените са интелигентни, красиви и могат да вършат нещата, които правят мъжете, и дори по-добре от тях. Но и не забравят за своята женственост.

Смъртта е вторият най-голям страх на хората. Първият е говоренето пред публика.

Комикът отваря смешни врати, комедиантът отваря вратите смешно.

За да си успешен, се нуждаеш от приятели, а за да си много успешен, се нуждаеш от врагове.

Да бъдеш беден е романтично само в книгите.

Не пускайте лисица в кокошарника, дори да е приятелски настроена. Един ден ще огладнее.

Не трябва да изядеш целия буркан с хайвер, за да разбереш, че е вкусен, нали?

Знаеш ли какво представлява Ада?… Място, където няма публика.

Умните не се обиждат, а си правят изводи – АГАТА КРИСТИ