.
Жоржи Амаду е един от най-известните бразилски писатели на XX век и автор, превърнал живота на обикновените хора в голяма литература. Роден е през 1912 г. в Бразилия и още от ранните си години започва да пише за бедността, социалните неравенства и човешките страсти.
Неговите романи са дълбоко свързани с родната му Бразилия – с нейната музика, аромати, цветове, религии и темперамент. Амаду притежава необикновен талант да създава живи и запомнящи се герои, които сякаш излизат от страниците и заживяват свой собствен живот. Той пише с чувство за хумор, но зад неговата жизнерадостна проза често се крият сериозни социални послания.
Любопитното е, че самата Бразилия сякаш е един от главните герои в неговите романи – шумна, противоречива, чувствена и изпълнена с живот.
Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение.
Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее.
Доброто намерение, не оправдава лошите постъпки.
Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света.
Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.
Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава.
В училището на живота няма почивни дни.
Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето.