.

Крисчън Слейтър е от онези актьори, които трудно можеш да объркаш с някого другиго – леко дрезгав глас, дяволита усмивка и особена смесица от чар, ирония и опасност. Роден е на 18 август 1969 г. в Ню Йорк и попада в света на актьорството още като дете, тъй като израства в семейство, тясно свързано с киното и театъра.

Голямото внимание към него идва в края на 80-те с черната комедия „Смъртоносно привличане“, а през следващото десетилетие Слейтър се превръща в един от най-характерните млади актьори на Холивуд. Публиката го помни от филми като „Робин Худ: Принцът на крадците“, „Истински романс“, „Интервю с вампир“ и „Код: Счупена стрела“. Особено силен е в ролите на бунтари, аутсайдери и хора, които изглеждат спокойни, докато под повърхността им се случва нещо далеч по-мрачно.

Любопитното е, че собственият му живот в определени години започва да прилича на някои от тези герои – ранната слава е последвана от зависимости, арести, скандали и периоди, в които изглежда, че Холивуд почти е приключил с него.

Слейтър обаче успява да направи нещо, което невинаги се случва с хората, станали известни прекалено млади – да оцелее след собствената си слава и постепенно да подреди живота си. След години далеч от големия успех той прави впечатляващо завръщане със сериала „Мистър Робот“, който му носи „Златен глобус“ и представя таланта му пред цяло ново поколение зрители.

Днес в него има много по-малко от безразсъдния холивудски бунтар от 90-те и много повече от човек, способен да говори с чувство за хумор и самоирония за собствените си провали, грешки и втори шансове.

Бях срамежливо и тихо дете. Най-щастлив бях, когато си играех сам с играчките си, вместо да бъда сред хора.

Ако можеш да помогнеш на някого да премине през труден момент, защото самият ти вече си бил там, това се превръща в огромен дар.

Изкуството имитира живота — все пак трябва да идва отнякъде. За мен няма особен смисъл да му поставяме граници и ограничения.

Не обичам да се движа във вакуум, изгубен в собствените си мисли.

Няма значение кои сме — богати или бедни, известни или неизвестни. Всички разполагаме с кратък отрязък от време на тази планета. Въпросът е какво ще направим с него.

Отпусни се, остави се на течението и просто се опитай да не си пречиш сам.

Можеш да спреш алкохола и въпреки това да не се отървеш от неприятните черти на характера си.

Крайностите винаги успяват да направят впечатление.

Аз съм актьор — имам его, което понякога е несъразмерно с реалността. Мисля, че да не приемаш себе си прекалено сериозно е жизненоважно.

Някои хора могат да избягват болката до такава степен, че накрая вече не чувстват нищо.