.

Сър Уолтър Скот е шотландски писател, поет и историк, смятан за един от създателите на историческия роман. Той е роден през 1771 г. в Единбург и израства сред легендите, преданията и бурната история на Шотландия, които по-късно се превръщат в основен източник на вдъхновение за творчеството му.
Първоначално става известен като поет, но истинската му литературна слава идва с романите, които започва да публикува в началото на XIX век. Най-прочутите му произведения са „Айвънхоу“, „Уейвърли“, „Роб Рой“, „Кенилуърт“ и „Куентин Дъруърд“.

Скот умее да превръща историята в увлекателен разказ, в който реални владетели, рицари и политически конфликти съжителстват с измислени герои и приключения. Огромният успех на романите му оказва влияние върху писатели в цяла Европа и помага историческият роман да се превърне в един от най-популярните литературни жанрове на XIX век.
Скот е и важна фигура за шотландската култура, защото допринася за възраждането на интереса към нейните традиции, фолклор, история и национална идентичност.

Въпреки литературната си слава той преживява тежка финансова криза и вместо да обяви фалит и да се освободи от огромните си дългове, решава да ги изплаща чрез непрестанна писателска работа. Когато умира през 1832 г., сър Уолтър Скот вече е литературна легенда — човекът, който показа на поколения читатели, че историята може не само да бъде изучавана, но и да оживява като свят от страсти, приключения и човешки съдби.

Човек не може да остави по-добро завещание на света от едно добре възпитано поколение.

Ако едно дърво не е родило цвят през пролетта, напразно ще търсиш плод през есента.

Ако хората не са се научили да си помагат един на друг, то човешкият род ще изчезне от лицето на Земята.

В живота няма нищо по-добро от собствения опит.

Времето и прилива никога не чакат.

Дългите езици сеят вражда между съседите и народите.

За плахия и колебаещия се, всичко е невъзможно.

Истинската доблест се съдържа в това не да бъдеш безчувствен към опасността, а да бъдеш бърз, за да се изправиш срещу нея и да я обезоръжиш.

Златото е убило повече души, отколкото желязото тела.

Лошите последици от престъпленията живеят повече, отколкото самите престъпления.

От всички пороци, пиянството е най-несъвместимо с величието на духа.

Правим кумирите си от сняг и плачем, когато се топят.

Прекалено дългата почивка е ръждясване.

Смъртта – последен сън? Не – последното пробуждане.

Звучна мисъл, честно сърце и смирен дух – това са трите най-добри пътеводителя през времето към вечността.

Учете децата си на поезия – тя отваря ума, придава грация на мъдростта и води до героични добродетели.