.
Каква лъжа КОЗИРОГЪТ най-често казва на самия себе си?
„Първо да оправя всичко останало, после ще мисля за себе си.“
Козирогът има странния навик да отлага не работата, а живота. Винаги има нещо, което трябва да бъде свършено преди почивката, удоволствието или просто един ден, в който никой нищо не очаква от него.
Още малко работа. Още един проблем за решаване. Още една сметка, още една грижа, още един човек, на когото трябва да помогне. И Козирогът искрено вярва, че някъде след всичко това го чака моментът, в който най-после ще може да си отдъхне.
Само че списъкът никога не свършва.
И постепенно една опасна мисъл се настанява толкова удобно в главата му, че той престава да я забелязва:
„Щом мога да издържа, значи трябва да издържа.“
Не, не трябва.
Козирогът често бърка силата с издръжливостта. Ако му е тежко, стиска зъби. Ако е уморен, продължава. Ако е разочарован, намира си работа. А ако някой го попита как е, най-вероятно ще каже „добре съм“ и ще смени темата.
Не защото няма чувства. Тъкмо обратното. Понякога чувства толкова много, че предпочита да подреди чувствата си в някое далечно чекмедже и да се занимава с неща, които поне може да контролира.
Работата има срок. Проблемът има решение. Сметката може да бъде платена.
Но какво да правиш с липсата? С разочарованието? С усещането, че си дал най-добрите си години на нещо, което не ти е дало същото в замяна?
Там Козирогът няма готов план.
Затова понякога си казва, че няма време за такива неща.
Истината е друга – страхува се да не се разпадне, ако веднъж си позволи да спре.
А обикновено не се разпада.
Просто разбира колко дълго е бил уморен.
Най-трудният урок за Козирога е да приеме, че човек не трябва да заслужи правото си да живее добре. Почивката не е награда за изтощението. Любовта не е нещо, което получаваш, след като си бил достатъчно полезен. А хората, които те обичат истински, не те ценят само заради онова, което можеш да направиш за тях.
Понякога животът няма да стане по-спокоен. Работата няма да свърши. Всички проблеми няма да бъдат решени.
И ако Козирогът продължава да чака деня, в който най-после всичко ще бъде наред, за да започне да живее както иска, може да чака много дълго.
Затова може би най-важното, което трябва да си каже, е:
„Не е нужно първо да свърша всичко. И аз съм част от нещата, за които трябва да се погрижа.“