.
Има хора, при които веднага разбираш, че нещо не е наред. Отдръпват се, замълчават, лицето им се променя. При Стрелеца понякога е точно обратното. Може да преживява един от най-тежките периоди в живота си и пак да разказва смешни истории, да прави планове, да се шегува със собственото си положение и да убеждава всички, че „ще се оправи“. И най-странното е, че вероятно не се преструва напълно.
Стрелецът има особен начин да се справя с трудното – търси изход още преди да е приел напълно какво се е случило. Там, където друг човек остава дълго в болката, Стрелецът инстинктивно поглежда отвъд нея. Какво следва? Какво може да направи? Накъде да тръгне? Какво ще научи от всичко това? За него надеждата не е просто приятно чувство. Понякога тя е начин за оцеляване.
Затова и прословутият оптимизъм на Стрелеца невинаги означава, че животът му е лек. Понякога означава точно обратното – че е решил да не позволи на тежкото да има последната дума.
Той може да се шегува с неща, които всъщност са го наранили много. Може да превърне разочарованието в забавна история, провала – в приключение, а някоя ужасна година – в поредица от абсурдни случки, на които след време всички се смеят. Хуморът му често е повече от чувство за хумор. Той създава дистанция между Стрелеца и онова, което иначе би могло да го погълне.
Това обаче има цена. Когато всички са свикнали да те виждат силен, весел и убеден, че утре ще бъде по-добре, малко хора се сещат да попитат дали наистина си добре. А Стрелецът невинаги помага. Често омаловажава собствената си болка. „Нищо ми няма.“ „Ще мине.“ „И по-лошо е имало.“ Казва го толкова убедително, че понякога успява да убеди и себе си.
Но безгрижието не означава безчувственост. Стрелецът може да преживява загубата много дълбоко. Просто трудно приема идеята, че трябва да остане в нея. Той има нужда да усеща движение. Дори когато не знае накъде отива, самото чувство, че има утре, следваща възможност, нов човек, ново място или нова идея, му помага да не се предаде.
И точно тук се крие един от големите му страхове. Не толкова болката, колкото усещането, че тя никога няма да свърши. Не толкова провалът, колкото мисълта, че няма накъде повече да върви. Стрелецът може да понесе удивително много, ако вярва, че някъде напред има врата. Отнемете му усещането за перспектива и ще видите една много различна страна от характера му.
Затова понякога бяга. В пътуване, работа, нова връзка, нов проект, нова идея или просто в следващото преживяване. Отстрани това може да изглежда като лекомислие: още не е преживял едното, а вече се хвърля в друго. Но зад това често стои нежеланието да позволи на една загуба да се превърне в целия му живот.
Разбира се, не всяко движение е лечебно. И Стрелецът рано или късно открива, че има неща, от които не можеш да избягаш, независимо колко далече си отишъл. Някои болки трябва да бъдат преживени, а не прескочени. Някои разочарования не се оправят с нов хоризонт. И понякога най-смелото приключение за Стрелеца е просто да остане на едно място и да признае: „Това ме нарани.“
Но дори тогава в него обикновено остава нещо, което отказва да приеме поражението за окончателно. Някаква почти упорита вяра, че историята още не е свършила. Затова, ако видите Стрелец да се смее в момент, в който всичко около него се разпада, не бързайте да решавате, че не разбира сериозността на случващото се. Може би разбира прекрасно. Просто понякога усмивката на Стрелеца не означава „не ме боли“. Означава: „Боли ме, но това няма да трае вечно!“