.
Невротичните склонности оказват силно влияние не само върху самооценката, но и върху оценката на другите.
Човек, който се стреми към престиж, ще съди за другите изключително в съответствие с техния престиж: той ще поставя над себе си онзи, който има по-голям престиж от него, и ще гледа отвисоко човека, чийто престиж е по-малък, каквито и да са личните му качества.
Натрапливо отстъпчивият човек ще се възхищава от всички подред, които ще му изглеждат като сила, дори ако тази „сила“ се изразява в неориентирано и безпринципно поведение.
Човекът, който изпитва натраплива потребност да експлоатира другите, може да храни определена симпатия към онзи, който му служи като обект на експлоатация, но в същото време ще го презира.
За натрапливо скромния човек той ще мисли като за тъпак или лицемер.
Натрапливо зависимият човек може да завижда на натрапливо автономния, като го смята за свободен и непринуден, макар че в действителност последният може просто да е притиснат от невротична склонност от друг род.
През 20-те години на миналия век Карен Хорни е практикуващ психоаналитик в Берлин. В началото на 30-те, заедно с група европейски психоаналитици заминава за САЩ, където заедно работят като практикуващи лекари.
Отчитат нова симптоматика в невротичното поведение – страх от реалността, отхвърляне позициите на възрастен, мисли за самоубийство…
В това време на тежки кризи /в Германия се налага фашизма, в САЩ цари икономическа криза/ индивидът се стреми да се скрие в масата, безпрекословно изпълнява всякакви обществени правила и изисквания, за да не привлече вниманието към себе си.
Карен Хорни първа издига като основна причина за възникване на невротичното поведение социалния, а не биологичния фактор.
Според нея, за да се анализира неврозата, е необходимо да се изследва социалното обкръжение на пациента.
Според Хорни един тип поведение може да е нормално в една култура, а в друга да се разглежда като болестно състояние. Това схващане се развива по-късно в етнопсихологията.
Теорията на Хорни гласи, че човек още от най-ранно детство възприема околния свят като враждебен, което поражда страх.
Тъй като детето все още не е изградило умението да се защитава от околния свят и в случай, че не получи от родителите си подкрепа чрез демонстрации на обич и разбиране, в него се изграждат комплекси, които в зряла възраст стават причина за невротични симптоми.
В случай, че детето не получава подкрепа от родителите си чрез любовта им, в него се поражда чувство на тревога, без ясно формулирана причина.
Това състояние Хорни нарича „базисна тревожност“. Детето се усеща безпомощно, изолирано, изоставено от другите.
За всеки човек естествени са потребността от сигурност и безопасност, стремеж към освобождаване от страха.
Именно тези потребности енергизират поведението, а не сексуалните инстинкти. Според Хорни, описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата, а не причина за нея.
Хорни дава характеристика на невротичната личност:
1.Ригидност – невъзможност за приспособяване към резките промени в околната среда.
2.Разминаване между потенциални възможности и реални постижения.
3.Наличие на невротични потребности, изразяващи се в следните няколко типа невротично поведение:
-поведение, насъчено към хората: стремеж към постигане на одобрението на другите на всяка цена, дори чрез потискане на собствената личност;
-поведение, насочено към себе си /отдалечаване от хората/. Изразява се във все по-голямо разрушаване на връзките индивид – социална среда, отказ от общуване, затваряне в себе си. Човек избира такова поведение, когато се страхува от санкцията на другите.
-поведение, насочено против другите /агресивно поведение/. Стремежът към престиж и власт, които са крайна цел и основни ценности, които трябва да бъдат постигнати на всяка цена.
Тези невротични прояви подтикват индивида към изграждане на илюзорен образ за себе си, което дава успокоение на невротика за кратко.
Тревожността и напрежението се маскират, но поведението засилва напрежението, като по този начин невротикът попада в порочен кръг.
Според Хорни проблем на съвремието е именно тревожността, която не може да бъде продоляна без чужда помощ.
Необходимо е да се помогне на невротизираната личност да излезе от порочния кръг и да се насочи към осмисляне на реалните проблеми.
Терапията трябва да включва не само въздействие върху конкретния клиент, но и върху неговата среда.
Причините за неврозите се намират във взаимоотношенията с другите хора, а не в някакви генетично заложени конструкции.
Следователно прогнозата за лечение на невротика е по-реалистична и по-оптимистична от тази, която дава Фройд.