.

Албърт Елис (1913 – 2007) е американски психолог и психотерапевт, известен като един от най-влиятелните фигури в съвременната психология и „бащата на когнитивно-поведенческата терапия“.

Елис е автор на над 80 книги и повече от 700 статии. Смята се, че работата му е помогнала на милиони хора по света да се справят с тревожност, депресия, гняв и ниско самочувствие.

Представете си, че живеете в Ню Йорк през 50-те години. Психологията тогава е доста различна – хората прекарват години на дивана при психоаналитика си, опитвайки се да открият скритите драми от детството си. И точно тогава се появява Албърт Елис,който решава да обърне играта.

Елис вярва, че ние не страдаме толкова от самите събития в живота си, колкото от начина, по който ги тълкуваме. И вместо да ровим безкрайно в миналото, той предлага нещо революционно просто: да променим начина, по който мислим тук и сега.

Така се ражда неговият ABC модел – една от най-големите идеи в съвременната психология:

  • A (Activating Event) – нещо се случва. Например, колега не те поздравява сутринта.

  • B (Belief) – ти си казваш: „Явно ме мрази“ или „Сигурно съм направил нещо лошо.“

  • C (Consequence) – чувстваш се обиден, ядосан или тъжен.

Но ако на мястото на това ирационално вярване сложиш по-реалистично – „Може би просто е уморен“ – изведнъж последствията стават много по-леки.

Елис обичал да казва, че хората често си „самоотравят“ живота с ирационални мисли от типа: „Трябва всички да ме харесват!“, „Не мога да допусна грешка!“ или „Ако нещо не върви по план, това е катастрофа!“ Той учи хората да спорят с тези мисли, да ги предизвикват, почти като адвокати в съд.

И така, вместо да останеш пленник на собствените си убеждения, можеш да станеш техен господар.

Предлагаме ви някои от най-интересните размишления на Албърт Елис:

Реалността не е толкова това, което ни се случва; по-скоро това е начинът, по който мислим за онези събития, които създават реалността, която преживяваме. В много реален смисъл това означава, че всеки от нас създава реалността, в която живее.

Най-добрите години от живота ви ще са тези, когато решите, че проблемите ви са ваши. За тях не обвинявате нито майка си, нито екологията, нито президента. Осъзнавате, че сами контролирате съдбата си.

Всъщност можем да изразим същността на неврозата в една-единствена дума: обвинение или осъждане.

Рационалното мислене често се различава от „позитивното мислене“, тъй като е реалистична оценка на ситуацията, с оглед на коригиране на проблема, ако е възможно.

Светът се състои предимно от любовни мърлячи, които се нуждаят от чуждо одобрение. Повечето хора не живеят собствения си живот много добре.

Изкуството на любовта е до голяма степен изкуството на постоянството.

Хората биха могли рационално да решат, че продължителните връзки отнемат твърде много време и усилия и че биха предпочели да правят други неща. Но повечето хора се страхуват от отхвърляне.

Повечето от това, което наричаме безпокойство, е прекомерна загриженост за това, което някой мисли за вас.

Хората се ужасяват от други хора или трудни проекти, защото си казват, че могат да се провалят или да бъдат отхвърлени. Неуспехът може да доведе до скръб, съжаление, чувство на неудовлетвореност и раздразнение – всички здравословни чувства, без които хората не биха могли да съществуват.

До голяма степен вие сте конструирали своята депресия. Не ви е дадена. Следователно можете да я деконструирате.

Не можете да промените миналото, затова променете начина, по който мислите, по който се чувствате и се държите днес.

Ако хората спрат да гледат на емоциите си като на ефирни, почти нечовешки процеси и реалистично ги гледат като съставени до голяма степен от възприятия, мисли, оценки и интернализирани изречения, те биха намерили за напълно възможно да работят спокойно и съгласувано, за да ги променят.

Никога не се нуждаеш истински от това, което искаш. Това е основният и задълбочен ключ към спокойствието.

Няма никакви доказателства, че мъжете са по-рационални от жените. И двата пола изглеждат еднакво ирационални.

Самочувствието е най-голямата болест, позната на мъжа или жената, защото е условно.

Да бъдеш асертивен не означава да нападаш или да пренебрегваш чувствата на другите. Това означава, че сте готови да отстоявате себе си честно, без да нападате другите.

Като честно признавате миналите си грешки, но никога не се самоосъждате за тях, можете да се научите да използвате миналото си за собствена бъдеща полза.

Човешко е да се греши; да простиш на хората и на себе си за лошото поведение означава да бъдеш разумен и реалистичен.

Проблемът с повечето терапии е, че ви помагат да се почувствате по-добре. Но не ставате по-добър. Това чувство трябва да го подкрепите с действие.

Животът наистина е труден, отчасти поради реалните трудности, които трябва да преодолеем, за да оцелеем, и отчасти поради собственото ни вродено желание винаги да се справяме по-добре, да преодоляваме нови предизвикателства, да се самоактуализираме. Щастието се изживява до голяма степен в стремежа към цел, а не в постигането на нещата, защото нашата природа е винаги да искаме да продължим към следващото начинание.

Повечето неща, които си заслужават, изискват известна жертва, обикновено повече, отколкото очаквате.

Всеки път, когато избягвате тревожни ситуации, почти винаги увеличавате безпокойството си за тях.

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал: