.
Дорде се върти земята и слънчев отблясък
играй,
на кого каквото не стига, всекиму,
господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца —
кон устрелен,
дай на щастливия — злато…
И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята — господи,
ти си над нас! —
дай на живия властник
да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост
даже в последния ден,
дай на Каин утеха…
И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен,
вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака
небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашият
слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем
какво творим!
Господи, боже мой с тия зелени очи!
Дорде се върти земята
и удивено мълчи
и дордето все още и стигат
време и огън
свещен,
дай ти на всеки по нещо…
И не забравяй за мен.
Смили се, забързано Време,
жестокия си бяг ти укроти.
Непосилно е това бреме,
бремето на загуби, беди.
Бъди по-милостиво, по-сърцато,
със зло недей ме обкръжава.
На хоризонта лъкатуши Лето,
и малко път до нея ми остава.
За плач и покаяние е късно.
Пътеката е стръмна към брега,
където плашещо и непристъпно
ни гледат райските врата.
Не бе ми нужна никаква корона,
напразна беше всякаква стрелба…
И на веслото на Харона
замлъкна и живот, и съдба.