.

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

„Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Богоносецът св. Игнатий е първият свети отец и учител на Църквата, както и първият след апостолите голям богослов. Истинността, непосредствеността и увереността на словата му говорят за един наистина апостолски мъж. Св. Игнатий Богоносец, и в негово лице Църквата, окончателно приключва с влиянието на юдаизма, надскача чисто човешките граници на философстването и полага началото на едно ново богословие – Църковното богословие, с което се пресича възможната тенденция православната мисъл да се сведе до суховат анализ на понятия, категории и теми.

Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.

В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст обаче той е станал епископ, не се знае. Но е сигурно, че неговият авторитет и духовна власт надхвърляли Антиохия, разпростирайки се върху цяла Сирия, а неговата известност била още по-голяма. Това личи от голямото уважение и безкрайното доверие, което му оказвали както малоазийските, така и римските християни. Безспорното е, че ставало въпрос за епископ с вселенски авторитет.

При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича „леопарди“.

По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахион (слав. Драч, Албания) и Бриндизи (Италия). В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.

„Не правете за мене нищо повече, нека бъда заклан за Бога сега, когато, жертвеникът вече е готов, и тогава съставете с любов хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог удостои епископа на Сирия да бъде призован от изгрева към залеза. Прекрасно е да заляза от света към Бога, та в Него да възсияя.”

„Аз пиша на църквите, на всички казвам, че доброволно умирам за Бога, ако само вие не ме възпрепятствате. Умолявам ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да бъда храна за зверовете и посредством тях да достигна Бога”.

„Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб и нищо да не оставят от моето тяло, та след смъртта да не бъда на никого в тежест. Тогава наистина ще стана ученик на Христа, когато светът даже тялото ми не ще вижда. Молете се за мен на Христа, за да стана чрез тези оръдия жертва на Бога”.

Произходът на името Богоносец, което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещ. Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е обаче, че той се самоназовава „Богоносец“, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.

Св. Игнатий е написал 7 послания, и то в края на живота си. Други не са останали. Посланията са написани под силно външно и вътрешно напрежение – окован на път за мъченическа смърт в Рим по време на престоите му в Смирна и Троада. Пръв техен свидетел става св. Поликарп Смирненски, който ги изпраща (без онова до Римляни) на Филипяни.

Църквата почита паметта на светия Богоносец на 20 декември.