.

През 2012 г., точно когато Кремъл открива опасно подривния потенциал на имитацията на западните институции, той започна да осъзнава и ползата от имитацията на американската външна политика като нападателно оръжие и средство за делигитимиране на либералния световен ред.

Класически пример за имитация с цел подриване на врага е нацисткият заговор за сриване на британския паунд чрез заливането на Великобритания с фалшиви банкноти. Но това е нещо много различно от „вдигането на огледало“, в което врагът ти да вижда своята бруталност и лицемерие.

Политиките на Русия след 2012 г. са показателни за това как стратегията на огледалното отражение може да бъде използвана от далеч по-слабата страна, за да атакува, обърква и деморализира по-силния си противник.

Напоследък най-драматичният пример извън Русия за такава агресивна имитация е решението на медийно обиграните пропагандатори на ИДИЛ да обличат пленниците си в оранжеви гащеризони, преди да ги екзекутират.

Тази ужасяваща пантомима е съзнателен опит за имитация на унижението, причинено от американците на затворените в Гуантанамо мюсюлмани. Така джихадистите се опитват да създадат огледален образ на начина, по който Америка нарушава базисното човешко достойнство на затворниците мюсюлмани.

Очевидно те вярват, че тази жестока и презрителна имитация разкрива кухата същност на претенциите на Запада за морално превъзходство.

След 2014 г. Путин многократно прибягва до този вид агресивна пародия на американската външна политика, за да разкрие вроденото лицемерие на Америка към света. Тъй като лицемерието помага на хората да избягват конфликта, като прикриват своите обидни и болезнени за другите убеждения, атакуването му често е приемано като готовност за битка.

Това е причината завоят на Русия от симулация към подигравка – от фалшифициране на демократичната отчетност в страната към издигане на огледало, отразяващо престъпленията на САЩ на международната сцена – да бъде толкова опасен.

Тази промяна става възможна само защото стремежът страната да заприлича на Запада никога не се приема напълно от могъщите сили вътре в Русия.

Добър пример за такава агресивна имитация е речта на Путин през март 2014 г., в която той обявява анексията на Крим.

Това официално обръщение се позовава на цели пасажи от изказванията на западни лидери, в които те оправдават откъсването на Косово от Сърбия, и ги прилага към случая с Крим. Така стъпката, която повечето западни наблюдатели възприемат като първата в стремежа на Путин да възстанови империята на Москва, е оправдана с реториката на американския президент Удроу Уилсън, възхваляваща фундаменталното право на национално самоопределение.

Най-характерната черта на външнополитическата имитация вероятно е стремежът да бъде показана абсурдността на лошия оригинал.

Прикривайки своите собствени агресивни действия с идеалистична реторика, дословно заета от САЩ, Москва се опитва да демаскира ерата на имитацията като ера на западното лицемерие. Прехвалените западни ценности като правото на самоопределение са просто прикрити западни интереси.

Изводът е, че цялата международна система след Втората световна война ще се срине, ако другите нации започнат да подражават на истинския Запад. Човек може дори да предположи, че Путин имитира Америка на Джордж Буш, воден от мотиви, сходни с тези, накарали Чарли Чаплин да имитира Адолф Хитлер във „Великият диктатор“.

Той иска да отслаби и деморализира врага, като вдигне огледало, в което вражеските лидери да се виждат без всичките им преструвки.

Не твърдим, че тази огледална тактика задължително е ефективна в стратегическо отношение, а само, че нейната цел е да разруши образа на врага, както и неговото незаслужено име сред останалата част от света. Но като опит за сваляне на либералната маска на Запада и за разкриване на неговото лицемерие огледалното отражение представлява по-скоро отмъщение за нещо вече преживяно, а не политика, обърната към бъдещето.

В отговор на западните критики за агресивните намеси на Москва в чужбина руснаците многократно повтарят, че правят на Запада единствено това, което Западът многократно е правил на тях.

Малък, но показателен пример е законът „Дима Яковлев“, наречен на името на руско момче, починало вследствие на престъпната небрежност на неговите американски осиновители и съставен изрично като огледално отражение на закона „Магнитски“ – американския закон, приет, за да бъдат санкционирани руските официални лица, замесени в смъртта на руския данъчен експерт в затвор в Москва през 2009 г. Официалната цел на руския закон е налагане на санкции на американски граждани, замесени в „нарушения на човешките права и свободи на руски граждани“.

Примерите са многобройни. Също както НАТО нарушава териториалната цялост на Сърбия през 1999 г., Русия нарушава териториалната цялост на Грузия през 2008 г.

По начина, по който САЩ изпращат бомбардировачи близо до границите на Русия, и Русия започва да изпраща бомбардировачи близо до границите на САЩ.

Също както американската администрация поставя в черен списък някои известни руснаци, като им забранява да влизат в страната, така и Русия създава черен списък с имената на известни американци със забрана да влизат в Русия.

Също както американците и европейците тържествуват при разпадането на Съветския съюз, така и руснаците тържествуват заради Брекзит и възможността Европейският съюз да се разпадне.

Също както Западът подкрепя либералните неправителствени организации в Русия, така и руснаците финансират крайнодесни и крайнолеви групи на Запад, за да дестабилизират НАТО, да блокират американските програми за противоракетна отбрана, да остлабят подкрепата за санкциите и да подронят европейското единство.

Също както Западът (в очите на Москва) нагло лъже Русия за перспективите за разширяване на НАТО и за одобреното от ООН нападение срещу Либия, така и Русия нагло лъже Запада за военната си намеса в Украйна.

И точно както САЩ подкрепят армията на Украйна (традиционно в сферата на влияние на Москва), така и Русия подкрепя военните във Венецуела (която традиционно е в сферата на влияние на Вашингтон).

Крайният резултат от тази игра на огледално отражение са все по-дълбокото недоверие, конспиративният начин на мислене и загубата на каквато и да било основа за разбирателство.

2019г.

Източник: Иван Кръстев, Стивън Холмс, „Имитация и демокрация“, 2019