.
В предходната си книга „12 правила за живота“ Джордан Б. Питърсън ни предложи противоотровата срещу прекомерния хаос в живота: вечни истини, приложени към съвременните тревоги. Прозренията му вече помогнаха на милиони читатели и намериха силен отзвук по целия свят.
Сега, в дългоочакваното продължение д-р Питърсън отива още по-далеч, като показва, че част от смисъла на живота идва от достигането отвъд познатото и сигурното и от адаптирането към постоянно променящия се свят.
Как да избягаме от прекалената сигурност и контрол и как да спечелим от това? Докато излишъкът от хаос ни заплашва с несигурност, излишъкът от ред води до липса на любопитство и творческа жизненост.
Затова „Отвъд реда“ ни призовава да балансираме между двете основни състояния на реалността – реда и хаоса – и разкрива дълбокия смисъл, който може да бъде намерен на пътя, който ги разделя.
Когато невежеството взема връх и унищожава културата, от руините се раждат чудовища.
Подтикът да се вглеждаме внимателно дори в най-чудовищните и злонамерени неща и да говорим за тях трезво и честно е може би едничкото най-важно дстоижение на човешкия род.
Хората, които нарушават правилата, ръководени от морални съображения, са същите онези хора, които преди това са се научили да ги спазват и да разбират потребността от тези правила, и които ги нарушават, съблюдавайки духа, а не буквата на закона.
Душата, която е готова да умре и да се прероди, може да надвие хищното зло.
Здравата, енергична и преди всичко честна личност ще признае грешките си. Тя доброволно ще се откаже от остарелите идеи, разбирания и навици, които пречат на по-нататъшното й израстване и успех. Това е душата, която сама изгаря, често пъти болезнено, старите убеждения, за да се възроди от пепелта им и обновена да продължи да живее. И не на последно място, това е душата, която ще предаде наученото в този процес на смърт и прераждане, за да могат и другите, също като нея, да се събудят за нов живот.
Винаги трябва да се стремите към нещо. Изберете най-добрата цел, която в този момент сте способни да формулирате. Тръгнете към нея, дори да се препъвате. Забележете заблудите и грешките, които допускате по пътя, изправете се пред тях и ги коригирайте. Изяснете си каква е вашата история. Минало, настояще и бъдеще – всичко е от значение. Начертайте както изминатия, така и предстоящия път.
Трябва да знаете откъде сте минали, за да не допускате отново грешките от миналото. Трябва да знаете къде сте сега, за да прокарате линия от началната до настоящата точка и да определите посоката, в която се движите. Трябва да знаете къде отивате, защото иначе ще затънете в несигурност, непредсказуемост и хаос и ще се борите за глътка надежда и вдъхновение. За добро или зло, чака ви дълъг път. Предстои ви приключение и е по-добре да разполагате с точна карта. Посрещайте доброволно предизвикателствата по пътя. Това е пътят на живота, на смисления живот – правата и тясна пътека, която е самата граница между реда и хаоса и по която трябва да преминете, за да поддържате равновесието между тях.
Извличането на полезна информация от опита е трудна задача. За да бъде изпълнена правилно, тя изисква най-чистите възможни намерения (най-важното е да подобряваме, а не да влошаваме нещата). Изисква готовност да се изправим открито срещу грешките си и да установим кога точно и защо сме се отклонили от правия път. Изисква също готовност за промяна, което много често се бърка с решението да оставим нещо (в това число човек или идея) зад гърба си. В такъв случай най-елементарната реакция, която можем да си представим, е да извърнем поглед и да откажем да се замислим по-дълбоко. За съжаление в дългосрочен план тази доброволна слепота придава на съществуването неясна и мъглява форма; прави живота празен, невидим, безформен и объркан, а нас самите хвръля в смут и учудване.
Ако сте претъпкали килера с хиляди вехтории, един ден, когато най-малко очаквате, вратата му ще поддаде и всичко, натрупано вътре, което неумолимо е нараствало в мрака, изведнъж ще се изсипе върху вас и ще ви затрупа. И това може да стане в момент, когато нямате нито време, нито сили да си изправите срещу тази лавина от насъбрани неща, да ги прегледате едно по едно и да прецените кое ще запазите и кое ще изхвърлите. Ето това означава да рухнеш под тежестта на психическия свръхбагаж.
Истината понякога е толкова ужасна, че единственото по-лошо от нея е лъжата, с която копнеете да я замените.
Живот, пълен със страдание, но и лишен от смисъл. Има ли по-точно определение за ада?
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Всяка отговорност, която не поемете, ще бъде поета от някой тиранин – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН