.

КОГАТО ЛЪВЪТ ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ СЕБЕ СИ

Лъвът е един от онези знаци, при които отдалечаването от собствената природа може да изглежда почти парадоксално. Свикнали сме да свързваме Лъва с внимание, признание, аплодисменти и желание да бъде харесван. Затова на пръв поглед няма нищо странно в един Лъв, който непрекъснато търси одобрението на околните. Само че именно тук се крие една от най-големите заблуди за този знак. Зрелият Лъв не съществува, за да бъде харесван от всички. Той съществува, за да има достатъчно ясна представа за себе си, че да понесе факта, че няма как всички да го харесват.

Лъвът е слънчев знак и това е изключително важно за разбирането на неговата психология. Слънцето не пита останалите небесни тела дали им харесва светлината му. То просто свети. В символичен план именно това е една от задачите на Лъва – да развие усещане за собствен център, идентичност и лична стойност, които не зависят изцяло от реакциите на средата.

Затова Лъвът престава да бъде себе си в момента, в който започне да живее не от собствената си вътрешна стойност, а от необходимостта непрекъснато да получава потвърждение отвън.

Противоположният знак на Лъва е Водолей. Оста Лъв–Водолей противопоставя личността на групата, индивидуалното себеизразяване на колективното участие, личния авторитет на принадлежността към общността. Зрелият Водолей може да научи Лъва на нещо безценно – че светът не се върти около него, че другите хора също имат право на собствена индивидуалност и че човек може да бъде част от общност, без непременно да бъде нейният център. Но когато Лъвът започне да проявява сенчестата страна на тази противоположност, се появява нещо съвсем различно: зависимост от групата и отчаяна потребност да бъде приет от всички.

Тогава виждаме Лъва, който иска всички да са му приятели. Не само хората, които действително харесва, уважава или с които споделя сходни ценности. Всички. За него вече няма голямо значение кой стои срещу него, стига този човек да го одобрява.

Това е един от най-ясните признаци за загуба на естествения лъвски авторитет. Истинският авторитет предполага способност за подбор. Човек с ясно усещане за собствена стойност не се нуждае от одобрението на всеки срещнат. Той прекрасно знае, че някои хора ще го харесват, други ще бъдат безразлични към него, а трети откровено няма да го понасят. И може да живее с това.

Лъвът, който е изгубил вътрешния си център, не може.

Тогава той започва да купува благоразположението на хората – понякога буквално. Черпи, прави прекомерни подаръци, плаща сметки, организира събирания, предлага услуги и демонстрира щедрост, която невинаги идва от сърцето. Лъвът по природа действително е щедър знак, но между щедростта и купуването на любов има огромна разлика.

Здравата щедрост казва: „Имам и ми е приятно да споделя с теб.“ Несигурната щедрост пита: „Ако ти дам това, ще ме харесваш ли?“ Тъкмо тази разлика е решаваща.

Лъвът може да почерпи цялата компания и след това почти незабележимо да чака наградата си – някой комплимент, възхищение, благодарност, признание, потвърждение, че е прекрасен човек. За момент действително може да се почувства добре. Някой ще го похвали, някой ще каже колко е щедър, забавен или великодушен и вътрешното напрежение временно ще спадне.

Само че това усещане е краткотрайно, защото не е дошло отвътре. След известно време ще е необходимо ново доказателство. Така потребността от внимание може да се превърне в своеобразна зависимост. Не защото Лъвът е непременно суетен, а защото е започнал да използва чуждата реакция като заместител на собственото си самоуважение. Той вече не знае дали е стойностен човек, докато някой друг не му го каже.

Тогава постепенно може да изгуби и способността да различава стойностните отношения от случайното внимание. Един комплимент от човек, когото не уважава, започва да има почти същата тежест като признанието на близък и значим човек. Важното е някой да го харесва. Някой да го забележи. Някой да го похвали.

Именно затова един Лъв, който държи всички да го обожават независимо що за хора са, всъщност е много далеч от силната страна на своя знак. Човек с истинско достойнство има критерии. Ако одобрението на всеки човек е еднакво важно, това означава, че собствената преценка вече почти не участва в уравнението.

И тук стигаме до може би най-болезнения парадокс. Лъвът жадува за авторитет, но когато прекалено силно се старае да бъде харесан, започва да го губи.

Авторитетът и всеобщата симпатия рядко вървят постоянно заедно. Да имаш позиция означава понякога да кажеш „не“. Да откажеш. Да изразиш мнение, което няма да бъде популярно. Да защитаваш човек или кауза, дори когато останалите не са съгласни. Да прекъснеш отношения, в които липсва уважение. Да понесеш нечие неодобрение, без веднага да започнеш да се чудиш как да си върнеш благоразположението му.

Лъвът, който се стреми да се хареса на всички, постепенно става неспособен на тези неща. Той започва да се нагажда към компанията. Казва онова, което според него хората искат да чуят. Избягва конфликтите не от мъдрост, а от страх да не изгуби нечия симпатия. Понякога дори се съгласява с напълно противоположни мнения в различни компании, само защото иска навсякъде да остане добре приет.

Това е сенчестата страна на Водолея – личността започва да се разтваря в групата. Зрелият Водолей може да бъде част от общността, без да губи индивидуалността си. Но изкривената форма на тази енергия превръща принадлежността в самоцел: важното е да бъда сред хората, да бъда включен, да не бъда отхвърлен. За Лъва подобно състояние е особено болезнено, защото неговата задача е точно обратната – първо да разбере кой е самият той и чак след това да излезе пред света.

Именно затова самотата понякога е толкова полезен урок за Лъва. Не защото този знак трябва да бъде самотен, а защото човек разбира дали наистина притежава самоуважение едва когато за известно време няма публика. Какво остава от него, когато няма кой да го похвали? Когато никой не ръкопляска? Когато няма компания, пред която да бъде интересен, щедър, забавен или впечатляващ?

Ако тогава вътре остане празнота, значи проблемът никога не е бил в липсата на внимание. Проблемът е бил в липсата на вътрешен център. Лъвът се връща към себе си, когато престане да пита: „Харесват ли ме?“ и започне да пита: „Аз харесвам ли човека, който съм в тази ситуация?“ Това е много по-труден въпрос, защото отговорът вече не зависи от останалите.

Той трябва отново да подбира хората около себе си не според това кой го ласкае, а според това кого уважава. Да разбере, че приятелството не се измерва с броя на хората около масата. Да престане да плаща – буквално или емоционално – за чуждото внимание. Да приеме, че понякога най-достойното поведение ще разгневи някого и че нечие неодобрение не е автоматично доказателство, че е направил нещо погрешно.

Истинският Лъв няма нужда всички да го обожават. Той има нужда да бъде способен да се погледне без публика и да изпитва уважение към човека, когото вижда.

Защото може би най-жалкото състояние за Лъва не е да бъде пренебрегнат. Много по-тъжно е да бъде заобиколен от хора, да получава комплименти, покани и усмивки и въпреки това дълбоко в себе си да знае, че е трябвало непрекъснато да купува, заслужава и изпросва това внимание.

И тогава най-важният въпрос за оста Лъв–Водолей става съвсем прост: „Ако престана да се старая да се харесвам на всички, кой ще остане до мен – и още по-важното, кой ще съм аз?“