.

Вероятно често сте си мислили „Какво мога да направя?! Нищо не зависи от мен“ или „Няма смисъл, аз съм само един човек от многото и на никого не му пука какво мисля аз“. Сега ще се опитаме да ви обясним защо тази нагласа, е дълбоко погрешна.

Това, за което ще говорим, е една теория, която съвсем не е нова, но е популяризирана напоследък от някои от най-значимите интелектуалци днес.

И това е теорията, която в края на 19 век италианският икономист и социолог Вилфредо Парето, формулира като правило, което остава в социологията под името „Правилото 80/20“ или „Законът на Парето“.

То общо взето гласи следното:

Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.

Възможно е да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: „във всяко едно начинание, 20% от вложените ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.“

Парето достига до този извод по интересен начин – наблюдавайки грахови шушулки, той установява, че 20% от тях дават 80% от граховите зърна. Заинтригуван, той прави изследване и установява, че 80% от земята в Италия принадлежи на 20% от населението на страната.

Доклад за човешкото развитие от 1992 г., издаден от Програмата за развитие на Обединените нации, илюстрира, че над 87% от световния доход е в ръцете на 20% от най-богатите хора. Днес това неравномерно разпределение е още по-голямо. Осемте най-богати хора в света притежават толкова, колкото 3.5-те милиарда от хората на икономическото дъно. И това неравномерно разпределение съществува както в капиталистическите, така и в некапиталистическите общества.

Интересното е, че това неравномерно, асиметрично разпределение може да бъде открито както в природните, така и в създадените от човека явления – от икономиката до физиката.

С уговорката, че не е задължително неравномерното разпределение да е точно 80/20 (би могло да бъде 90/10 или 70/30), ще дадем някои примери:

  • Наистина големите реки на планетата са рядко явление, но съществуват множество малки реки. Но тази малка част от наистина големите реки (Нил, Амазонка) съдържат по-голямата част от цялата речна вода на планетата;
  • Малка част от звездите притежават по-голямата част от звездната маса;
  • Около 80% от световното население е концентрирано в 10% от всички държави. Само една държава в света има почти 20% от цялото население на Земята (18,76%);
  • По-голямата част от хората са концентрирани в малка част от градовете, в т.нар. мегаполиси.

Принципът на Парето можем да открием и в Данъчното облагане – където 80% от парите от данъци идват от около 20% от обществото. В бизнеса – компаниите получават 80% от приходите си от 20% от клиентите си.

  • В IT сферата – където 80% от системните сривове са причинени от 20% грешките.
  • 20% от престъпниците извършват 80% от престъпленията.
  • 20% от шофьорите извършват 80% от катастрофите.
  • 20% от заводите са отговорни за 80% от замърсяването.
  • На 20% от продуктите в една фирма се дължат 80% от печалбите.
  • На 20% от работниците се дължат 80% от резултатите.
  • 20% от един учебник съдържа 80% от информацията, нужна ви за изпита.

Важното е да умеете да идентифицирате правилно тези 20%.

В музиката е същото. Много малка част от цялата музика, която се записва, получава одобрението на широката публика.

Принципът ще открием и в пазарите, както и в науката.

Пазарите не са сумата от участниците в тях, а промените в цената отразяват действията на най-мотивирания купувач и продавач. Най-мотивираните властват. Една цена може да падне с десет процента заради един-единствен продавач, стига да е упорит. Всички борсови пазари днес представляват повече от 30 трилиона долара, но една-единствена оферта през 2008 г., само за петдесет милиарда, което е по-малко от 0,2 десети процента от общото, отключи спад с близо десет процента и причини загуби от около три трилиона долара.

Същото е и в науката. Много малка част от учените стигат до значимите научни открития. Науката не е сбор от това, което мислят учените, а точно като при пазарите, е силно асиметрична дейност. Докато не развенчаеш нещо, то не е грешно. Ако науката действаше според консенсус на мнозинството, щяхме още да сме в Средновековието. Не може нещо да бъде прието за научна истина чрез гласуване.

В спорта също можем да открием принципа на Парето. Повечето голове се отбелязват от малка част от футболистите. Повечето точки в NBA лигата се отбелязват от малка част от баскетболистите.

  • На женския пол се дължат над 70% от всички разводи.
  • През 80% от времето използваме само 20% от целия си речников запас.
  • През 80% от времето носим само 20% от дрехите си.
  • 80% от целия интернет трафик принадлежи на 20% от уебсайтовете. В Youtube  80% от гледанията са на 20% от каналите.

Примерите са безкрайни, но идеята е, че както в природата, така и в обществото от малка част от явленията произтичат най-значимите събития.

Елитите всъщност представляват малцинство.

Принципът на Парето е една от многото социални теории. Със сигурност не е научен факт, но е полезен инструмент, който можете да ползвате във всяка сфера на живота си.

Икономистът Насим Талеб обяснява това явление като казва, че „властта на малцинството е майката на всички асиметрии”. Достатъчно е едно непреклонно, упорито малцинство да достигне до някакво минимално ниво, да кажем 3 или 4 процента от цялото население, за да се наложи цялото население да се подчинява на неговите предпочитания. А наивният наблюдател ще  остане с впечатлението, че изборите и предпочитанията са всъщност на мнозинството.

Като пример можем да вземем едно четиричленно семейство. Ако да кажем една от дъщерите реши, че повече няма да яде свинско месо, майката няма да започне да готви отделно пилешко за нея и свинско за останалите. За улеснение, просто ще отстрани свинското от менюто и ще готви за цялото семейство някое от останалите видове месни продукти. Така цялото семейство ще се подчини на предпочитанията на един негов член.

Човек с алергия към фъстъци няма да яде продукти, съдържащи фъстъци, но човек без такава алергия може да яде продукти без фъстъци. Ето защо е трудно да се намерят фъстъци в училищните столова. Макар много малка част от децата действително да имат такива алергии.

Хората, които са вегетарианци няма да ядат месо, но месоядните спокойно могат да се нахранят с плодове и зеленчуци.

В този смисъл малцинството може да се нарече „непреклонна” група, а мнозинството „гъвкава” група. И техните взаимоотношения почиват на асиметрия в изборите.

Хората, страдащи от полова дисморфия са изключително малък процент от населението, но достатъчен, за да бъде наложена понастоящем полово неутралната форма на изразяване в редица европейски институции.

В Съединените щати чepнокoжoто население е само около 13%, но квотите за работни места в различни институции изискват представителите им да заемат половината от тях, което отново води до асиметрично разпределение.

Ако едно официално събитие се провежда в Германия и дори един човек в залата да не говори немски, цялата среща ще се проведе на английски. Тук важи асиметричното правило, че тези, чийто майчин език не е английски, знаят английски, но обратното – англоговорящите да знаят другите езици е по-малко вероятно.

Достатъчно е някакво малцинство да достигне до определено ниво, за да надделее неговият избор.

В политическите дискусии съществува илюзията, че щом някоя крайно дясна или крайно лява партия има, да кажем, подкрепата на десет процента от населението, техният кандидат ще получи десет процента от гласовете, но това не е така. Основните гласоподаватели трябва да бъдат класифицирани като „непреклонни” и да се приеме, че те винаги ще гласуват за своята партия. Но някои от гъвкавите гласоподаватели също може да гласуват за тази крайна фракция точно както човек, който не е вегетарианец може да се нахрани с безмесно ястие. Именно с тези хора трябва да се внимава, защото те могат да раздуят броя на гласовете за някоя крайна партия.

Ако обърнем поглед към религиите, отново ще видим подобни примери. Например първоначалното разпространение на християнството в Римската империя се е дължало предимно на сляпата нетърпимост на християните, на тяхното безусловно и дори агресивно непокорство. Римските езичници отначало били толерантни към тях, поради традицията си да споделят боговете си с другите членове на империята. Те не разбирали неотстъпчивостта на християните да предложат своя бог на римския пантеон в замяна на други богове. Християните били абсолютно нетолерантни към римското езичество и преследванията им се дължали именно на тяхната нетолерантност към пантеона от местни богове, а не на обратното. Концепцията за християнските светци представлява именно това – малък брой хора, които са абсолютно неотстъпчиви и готови да изтърпят всякакви изтезания, за да постигнат целта си.

Едно непреклонно малцинство действително е способно да изтощи мнозинството с упоритостта си и то да приеме неговите норми и правила.

Според Талеб, ако в политиката е необходим да кажем 4-процентов праг, за да може властта на малцинството да влезе в ход, и ако средстостатистически упоритото малцинство представлява четири процента от населението, с леки вариации, тогава в някои държави неговата власт ще действа, а в други не. Ако от друга страна, слеем всички държави в една, тогава властта на малцинството ще вземе превес навсякъде.

На Александър Македонски са приписвани думите, че за предпочитане е да имаш армия от овце, предвождани от лъв, отколкото армия от лъвове, предвождана от овца. Той е разбирал важността на активното, нетолерантно и смело малцинство.

Ханибал тероризирал Рим десетилетие и половина с малка армия от наемници, като спечелил 22 битки срещу римляните, в които всеки път те имали голямо числено превъзходство. Той разбирал, че един изключително упорит човек е много по-важен от числеността.

Така че обществото не се развива чрез консенсус, мнозинството, комитети или пък чрез гласуване; достатъчни са малко на брой хора, които влагат душата си в играта, за да се постигне непропорционално голям напредък.

Революциите без съмнение са вдигнати от едно решително малцинство. Цялото социално развитие, икономическо или морално, идва от малък брой хора. Малцина са имената на тези, които са оказали значимо влияние върху човешката съдба в цялата ни история.

Властта на малцинството ни показва, че е нужен само малък брой нетолерантни благодетелни хора, заложили нещо в играта, под формата на смелост, за да може едно общество да функционира правилно, поне според техните представи. Ето няколко примера за неотстъпчиви, упорити личности, които успяват да предизвикат значими обществени промени.

Забележителен пример е Южна Африка по време на режима на апартейда, където белите южноафриканци са имали преобладаващ контрол над страната, въпреки че никога не са били повече от 22% от населението (друг пример за принципа на Парето).

Южноафриканският политик Нелсън Мандела е ярък пример за непреклонно малцинство. Той е едно от тринадесет деца и първият член на семейството, тръгнал на училище, което го прави малцинство в контекста на фамилната му история.

Мандела получава добро образование – завършва колеж и два университета. Заради политическата си дейност срещу апартейда бива хвърлен в затвора за цели 27 години при изключително тежки условия. По някое време президентът му предлага освобождаване при условие, че се откаже от дейността си, но той отново е непреклонен и го отхвърля с думите, че само свободните хора могат да преговарят. В крайна сметка, след излизането си от затвора, след 27 години страдание, впечатлил целия свят с упорството си, той успява да проведе преговори за всеобщо избирателно право, включващо всички раси и впоследствие да стане президент, като слага край на апартейда в страната си.

Индиецът Махатма Ганди започва политическата си дейност също в Южна Африка, където влага усилия в защита на индийското население и развива концепцията си за ненасилствена политическа съпротива.

Ганди е арестуван многократно заради дейността си. И той като Мандела е непреклонен и не се отказва, като дори рискува живота си и чрез гладна стачка и по време на  два атентата срещу него, вторият от които успешен. Но Ганди остава в историята, защото влага изключителен инат и упоритост за отвоюването на независимостта на Индия.

Д-р Мартин Лутър Кинг, който изучава методите на Ганди и черпи вдъхновение от него, успява, чрез упоритост и завидна убедителност да постигне успех при премахването на сегрегационните „Джим Кроу“ закони в Щатите.

В най-известния поход, който организира, участие вземат около 250 000 души, един от най-големите протести дотогава, но всъщност много малка част от цялото население на страната. Въпреки това той успява да постигне съществени промени като забрана на расовата дискриминация при наемане на работа, спиране на сегрегацията в училищата и като цяло еднакви граждански права за всички раси и етноси.

Суфражетките, борили се за избирателното право на жените, всъщност са били много малък процент от всички жени. Тъй като избирателното право по това време често пъти е било обвързано с неща като данъци, имуществено състояние, или пък на места с военна повинност, по-голямата част от жените не изпитвали нуждата да поемат такава отговорност. Но благодарение на малка част изключително упорити жени, които чрез ненасилствени и насилствени методи, гладни стачки и често пребиваване в местата за лишаване от свобода, са успели да отвоюват правото на глас за всички жени.

Макар да вярваме, че демокрацията е управление на мнозинството, а демократичният свят се управлява чрез консенсус, всъщност упорити малцинства налагат идеологията си, предпочитанията си и етиката си над останалите, като това е явление, което можем да наблюдаваме в хода на цялата човешка история.

Изводът е, че винаги хората, които се отличават от масата, по дефиниция са малцинство. С упоритост, понякога с маниакална отдаденост, са успявали да извършат огромни обществени промени, дали с политически действия, с научни открития или посредством силата на изкуството, това малцинство е предопределяло хода на събитията и оттам съдбата на мнозинството.

Разбрира се, това не означава, че е достатъчно да сте малцинство и да сте упорити, за да успеете. Всъщност, следвайки принципа на Парето, би трябвало да отбележим, че малка част от всички човешки усилия, се увенчават с успех.

Добър пример за това е Древноегипетският фараон Ехнатон, който въпреки цялата си упоритост и може да се каже фанатична отдаденост и въпреки властта, която притежава, претърпява провал в мисията на живота си.

По време на цялото си управление той всячески се опитва да наложи монотеистична религигия и вярата само в един бог и да премахне култа към хилядите божества в Египет, тоест да наложи едно над многото, идея очевидно изпреварила времето си. Веднага след смъртта му култът към хилядите божества е възстановен. Така той не само се проваля грандиозно в смелото си начинание, но поради фанатичната си отдаденост само на една-единствена идея, довежда страната си до икономически и политически упадък.

За да успее една ярка личност в смелото си начинание, освен интелект, добро образование, способности и упоритост, често пъти най-важно е това да се окаже на правилното място в правилното време.

А това до голяма степен зависи от способността на личността да анализира явленията от действителността, за да бъде в състояние да прави правилни изводи, въз основа на които да формулира целите и действията си.

Хората, притежаващи особени таланти и способности са рядкост, още по-голяма рядкост са тези, които са готови да вложат усилия, които обикновено останалите не биха вложили. Но без реална оценка, основана на многофакторен анализ, който да ни пази от едностранчивото разбиране за явленията, цялата ни упоритост и усилия биха били напразни.

Изводът е, че никога не бива да се притесняваме от това, че сме само един човек от многото и че от нас нищо не зависи.

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал: