.

Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.

Всеки човек има право на свой живот, а войната унищожава животи; тя насилствено вкарва индивида в ситуации, които погазват човешкото му достойнство, като го задължава да убива събратята си човеци против неговата воля; тя опустошава материалните блага, плодовете на човешкия труд, а и не само.

Нещо повече, войните – така, както се водят днес, не дават възможност за героични постъпки съгласно старите идеали заради съвършенството на съвременните оръжия.

Те се свеждат до това просто да заличиш единия от сражаващите се, ако не и двамата. Това е толкова очевидно, че само можем да се чудим защо воюването не се забрани по всеобщо съгласие.

Културното развитие на човечеството (някои, доколкото знам, предпочитат да го наричат цивилизация) не е спирало от памтивека. На тези процеси дължим всичко най-добро в нашата същност, но и много от онова, което носи страдание на човека.

От психологична гледна точка две от най-важните явления в културата са, първо, засилване на интелекта, който обикновено укротява инстинктивния ни живот, и, второ, насочване навътре на агресивния импулс с всичките произтичащи от това ползи и рискове.

Сега войната най-категорично противоречи на психическата същност, наложена ни от растежа на културата; ето защо е неизбежно да ненавиждаме войната, да я смятаме за крайно непоносима.

При пацифистите като нас тя не е просто интелектуално и емоционално отвращение, но органическа непоносимост, странност в най-крайна форма.

И изглежда, че естетическите безобразия на войната играят точно толкова ключова роля за тази неприязън, колкото и зверствата й.

Колко още трябва да чакаме, докато и другите хора станат пацифисти?

Не може да се каже. И все пак, вероятно нашата надежда, че тези два фактора – културната същност на човека и основателният ужас от формата, под която ще се водят войните утре – ще допринесат за изкореняването на войната в близко бъдеще, може и да не е напразно въжделение.

Но по какви преки или непреки пътища ще се случи това, можем само да предполагаме.

Междувременно можем да сме спокойни, че онова, което тласка културното развитие, работи срещу войната.

Казват, че в някои блажени краища на света, където природата предоставя в изобилие всичко онова, което човекът възжелава, виреят раси, чиито живот преминава мирно, без агресия или принуда. Това не мога да го потвърдя; бих желал да науча повече за тези щастливи народи.

И болшевиките се стремят да изкоренят човешката агресия, като осигурят задоволяване на материалните нужди и създадат равенство между хората. За мен тази надежда изглежда напразна. Междувременно трескаво си усъвършенстват оръжията, а ненавистта им към външни лица не е незначителен фактор за сплотеността помежду им.

Онова, което създава емоционални връзки между хората, трябва да послужи като противоотрова срещу войната.

Тези връзки биват два вида. Първо, отношения като тези, които изпитваме към любим обект, макар и да са лишени от сексуални намерения. Обичай съседа си така, както обичаш себе си. Богоугодна повеля, която е лесна да се изрече, ала мъчна за изпълнение!

Другата емоционална връзка е чрез идентифициране. Всичко онова, което подчертава съществените прилики между хората, предизвиква усещане за общност, идентифициране, върху което до голяма степен почива цялото здание на човешкото общество.

Фактът, че хората се делят на водачи и водени е още едно проявление на тяхното изначално и непоправимо неравенство. Втората група се съставлява от широкото мнозинство.

Те имат нужда от върховно ръководство, което да взима решенията вместо тях – решения, пред които те безропотно скланят глава.

1931г.