Избухливият – Трябва да внимаваме при всеки, който избухва срещу нас, както при човек, който някога се е стремял да ни унищожи: защото фактът, че все още сме живи, се дължи всъщност на отсъствие на власт да ни убие; ако погледите бяха в състояние да убиват, с нас отдавна щеше да е свършено.

Да накараш някого да млъкне със заплаха от физическо насилие, чрез вдъхване на страх, е признак на примитивна култура. А и хладният поглед на знатните люде към слугите им е също остатък от кастовите бариери между хората, един къс сурова древност; жените, пазителки на старината, са съхранили по-предано и този начин за оцеляване.

Чувството за морал не трябва да липсва у натури, които нямат честолюбие. Честолюбците се справят и без него с почти еднакъв успех. Затова синове на скромни, непознаващи честолюбието семейства, щом загубят веднъж чувството за морал, обикновено стават в ускорен темп съвършени лумпени.

Както костите, мускулите, вътрешностите и кръвоносните съдове са обвити от кожа, която прави външния образ на човека поносим, по същия начин и поривите, и страстите на душата са забулени от суета: тя е кожата на душата, финес на срама. Повечето хора не се срамуват да си мислят мръсни неща, но се срамуват дълбоко, като си представят, че ги смятат способни на такива мръсни мисли.

Мисля, че всеки човек трябва да има собствено мнение за всяко нещо, за което е възможно да съществуват мнения, тъй като самият той е нещо индивидуално и неповторимо и заема към всички останали неща ново, небивало досега отношение. Ала леността, заложена в основата на душата на дейния човек, го възпира да черпи вода от собствения си кладенец.

Със свободата на мненията положението е същото както със здравето; и двете са индивидуални, и от двете не може да се извлече общовалиден принцип. Онова, от което един индивид се нуждае за здравето си, за другия е причина за заболяване; също и някои пътища към свободата на духа могат да придобият, за индивиди, достигнали високо ниво в развитието си, значение на пътища към робството.

Източник: Човешко, твърде човешко

Вижте още: Гласът на красотата говори тихо: той се промъква само в най-будните души – ФРИДРИХ НИЦШЕ