Когато духът ви тръгне да блуждае с вятъра, тогава вие, оставени сами и неохранявани, правите зло другиму, а така и на себе си.

И заради стореното зло дълго време ще трябва да хлопате без отклик по дверите на блажените.

Като океан е божественият ви Аз – неоскверняем вовеки,

подобен на въздуха, възвисяващ само крилатите твари.

Той не рови в къртичини, нито дири змийски леговища.

Ала божественият ви Аз не обитава сам същността ви.

У вас все още има много от човека и много у вас още не е човек,

а джудже безобразно, което пристъпва навън сред мъгла, със стремеж към пробуда.

А сега ще ви кажа за човека у вас.

Той, а не божественият ви Аз, нито джуджето в мъглата, познава престъплението и наказанието за престъплението.

Често съм ви чувал да говорите за някой извършител на зло, тъй сякаш не е един от вас, а чужд вам и натрапник във вашия свят.

Ала аз ви казвам, че както святият и праведният не може да надхвърли най-висшето у всеки от вас,

така и грешният и податливият не може да се снизи по-долу от нисшето, което също е у вас.

И тъй както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото съзнание на цялото дърво,

така злодеят не може да безчинства без тайното съгласие на всички ви.

Заедно вие крачите в шествие към божествения си Аз.

Вие сте и друмът, и друмниците.

И когато някой от вас падне, той пада заради онези зад него – като предупреждение, че може да се препънат о същия камък.

Пада и заради онези преди него, които макар да са крачили по-бързо и по-уверено, не са отместили камъка.

И ще ви кажа още нещо, макар да е угнетително за сърцето ви:

И убитият е донейде отговорен за собственото си убийство;

и ограбеният е за порицание, задето е бил ограбен.

Праведникът не е без вина за деянията на злодея;

и който е с чисти ръце не е неопетнен от делата на престъпника.

Да, мъчителят често е жертва на пострадавшия,

а още по-често осъденият мъкне бремето на невинния и неукоримия.

Невъзможно е да се отделят праведните от грешните и добрите от злите,

защото те са заедно пред лика на слънцето, тъй както черната и бялата нишка се вплитат в едно –

и когато черната нишка се скъса, тъкачът трябва да огледа цялото платно, а също и стана.

Ако някому от вас се иска да заклейми невярна жена,

то нека сложи на везните и сърцето на съпруга, та да го претегли със същата мяра.

И ако някому се иска да бичува с камшик оскърбител,

то нека се вгледа и в душата на оскърбения.

И ако някому се иска да накаже в името на правдата и да посече дървото на злото,

то нека се вгледа в корените му –

там ще съзре корени на доброто и злото, на плодовитото и яловото, сплетени заедно в безмълвната гръд на земята.

И вие, съдии, които искате да сте справедливи –

каква присъда ще издадете на оногова, който макар телом да е честен, е духом грабител?

Какво възмездие ще наложите на оногова, който убива плътта, ала сам е ощетен и поруган?

Каква отговорност ще търсите от онзи, чиито угризения надхвърлят злотворството му?

Нима съдът на съвестта не е върховна проява на висшия закон, на който сте петимни да служите?

Ала вие не можете нито да вдъхнете угризения ан невинния, нито да ги отмахнете от сърцето на виновния.

Неканени доходжат те нощем, та хората да се пробудят и да се взрат в себе си.

И вие, които се стремите да проумеете правдата – как бихте го постигнали, ако не обозрете всички дела на ярка светлина?

Едва тогава ще разберете, че изправеният и падналият са един и същи човек, в граничния здрач между нощта на неговата същност на джудже и божествения му Аз,

и че ключовият камък навръх купола на храма не е по-насъщен от положения най-долу в темелите.

„За престъплението и наказанието“, из „Пророкът“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Говорите тогава, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си – ХАЛИЛ ДЖУБРАН