На 29 април 1961 г. Чудомир пише в дневника си:

Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: „У дома е ад, ад!“ У дома му ад, вън също ад – живее ли се в такава обстановка?

Когато през 1929 г. се жени за варненката Соня Стайкова, Щъркелов е чеве на 40 години, признат художник, а в лицето на цар Фердинанд и сина му цар Борис III е спечелил най-ревностните си почитатели. От какво толкова е недоволна жена му, че превръща дните му в ад? Пак от Чудомир научаваме каква е причината за вечните спорове и кавги в това семейство. 

Константин Щъркелов и Чудомир

Чудомир е състудент на Щъркелов от Рисувалното училище в София. На много места в дневника си той отбелязва, че приятелят му Кочо се оплаква от житието-битието си. „Разтурен човек! Напил се във Варна, скарал се с жена си, качил се на влака и чак към Каспичан видял, че билетът му бил за Казанлък. Изплака ми се от семейството си, че го тормозели, че го използвали, че от приходите на последната му изложба похарчили половината да си правят дрехи, защото той щял да ги изпие, а ако умре от пиянство, да имали какво да продават и т.н. Погуляхме с една хубава компания, но той се въздържаше и не беше весел… Накупи си яйца, масло, купи ябълки и круши на децата и бързаше, бързаше за вкъщи, където… не го обичат“, отбелязва Чудомир на 16 декември 1949-а. След коет допълва:

Наистина, да си съпруга на Щъркела не е малко мъченичество, но и тя е опак човек, разглезен, креслив, капризен и използвач. Знаеш ли, той казва: „Харчим над 60 000 лева месечно. Просто ме ограбват жена ми и голямата ми дъщеря. Само Бобо, по-малката, е добричка и мила като мама. Само тя ме търпи и разбира.“

Ето още един пасаж от дневника на Чудомир, който дава по-пълна представа за обстановката у Щъркелови:

 

Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя са пияници. Той късно се пропи, но почне ли, по три дни пиянства. След това грабне статива и отива да рисува. И е отличен домакин. Каквото види – купува и носи вкъщи. Знае да готви, да чисти из къщи, да нарежда, а жена му само мърмори и се цупи.

Особено тежко става положението му, когато на стари години отива да живее при родителите на Соня във Варна. 

При една от бомбардировките над София през 1944-та домът му на ул. „Аксаков“ 6 е опожарен. Изгарят цялата покъщнина, огромна част от архива и около 200 живописни платна. Сред тях са и три картини на големия руски художник Айвазовски, които струват цяло състояние. Оцелява само цикълът от рисунки на Щъркелов с мотиви от Света гора. Тези картини по-късно са закупени от великия оперен певец Борис Христов. Така, останал без доми и без средства, Щъркелов е принуден да замине за Варна с жена си и двете им дъщери Весела и Богдана.

Чудомир, пък и други негови приятели, които го виждат или си кореспондират с него, разказват, че семейството му буквално гладува, тъй като никой не се интересува от картини в онези гладни следвоенни години. 

Много скоро обаче то е връхлетяно от нови беди. Поради близостта му с цар Борис III Щъркелов е обявен за дребнобуржоазен, придворен художник. Обвиняват го, че не се е застъпил за Вапцаров пред съда и с това допринесъл за неговия разстрел, че предал на полицията приятеля си от Художественото училище – поета Христо Ясенов. Изключват го от Съюза на художниците като фашист. Отнемат му софийското жителство. Арестуват го и го изпращат в Централния софийски затвор. 

Половин година дели една килия с още трима големи художници – Александър Божинов, Александър Добринов и Никола Танев. „Страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да повярвам“, категоричен е Чудомир в дневника си. И допълва:

Защо така жестоко постъпиха с този човек? Една малка пенсийка поне не можеше ли да се отпусне? Какви са му греховете? Че се познава с цар Борис ли? Какво е виновен, че рисуваше хубави акварели и ги купуваха богати хора, министри и царе?

Познавал ли се е с Вапцаров? Да, той и приятелката му Елисавета Багряна гостуват на бащата и майката на Вапцаров в Банско. След време младият поет му посвещава есеистична антология, в която го обрисува като жрец на четката. Самият художник пък му подарява на сватбата му с Бойка три свои акварелни творби, които се пазят във Вапцаровия музей в София. Бойка Вапцарова разказва в спомените си, че видяла как преди Багряна и Щъркелов да влязат да свидетелстват, с тях е извършена неправомерна от юридическа гледна точка манипулация…

Докато чакат в двора на сградата, където тече процесът, прокурорът разговаря дълго със свидетелите. Оказва им натиск. Предупреждава ги, че процесът подига тежки обвинения към подсъдимия и няма никакъв смисъл да бъдат обстоятелствени в показанията си, за предпочитане е да отговарят кратко…

„Аз няма да повярвам никога, че Кочо е виновен. Той не е способен на това, па каквото щат да мислят. Ако се беше доказало това, той нямаше да е жив“, категоричен е Чудомир, който до края на живота си остана еталон за честен и безкомпромисен човек.

Летен ден

Факт е, че пускат Щъркелов от затвора, иначе наистина щеше да свърши като хиляди други „врагове на народа“… Щъркелов е освободен след застъпничеството на руски генерал. Като вижда картините му в ресторант „Севастопол“, генералът пита къде може да се срещне с художника. Нашите плахо му обясняват, че е зад решетките, тъй като се познавал с царя. „Та този човек говори с Бога!“ – възкликва генералът.

Щъркелов е многостранен талант. Освен че рисува, той пише рецензии за изложби на именити художници, автор е на стихотворения и пътеписи. Негов е тексът на шлагера „Разлъка“, който става любимата песен на цар Борис III и той често я пее със сълзи на очи. Музиката също е дело на непрофесионалист – написва я прокурорът Георги Палашев от Горна Джумая. Компанията около царя – Щъркелов, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов и Александър Божинов – завършва всеки гуляй с нея.

Най-често приятелският кръг се събира в знаменитата кръчма „Под липите“ на бул. „Драган Цанков“. Впрочем първоначално тя се казва „Селект“. Засадените от собственика й липи са вече 6-годишни, когато един ден Елин Пелин се обръща към кръчмаря: „Що за име е това Селект? Я виж как ухае! По-добре да я кръстим „Под липите“!“ Следдва ни над вратата е окачена нова табела. В „Под липите“ цар Борис III отмаря от държавните дела на чаша мастика с приятелите си. Според градските легенди там се раждат и свързаните с неговите лични преживявания песни „Таз вечер празнувам разлъка“ и „Под липите сам-самичък пия бледен и посърнал…“. Песни, в които, пак съгласно легендата, младият цар оплаква несподелената си любов с румънската принцеса Юлияна.

Голям ценител на Щъркелов преди това е и цар Фердинанд. През 1911 г. той откупува 27 негови акварела, за които му плаща 1000 лева – колосална сума за онова време. След като се връща от фронта, където заминава като военен художник, Щъркелов става един от най-добрите приятели и сподвижници на Борис III по време на разходките му с природата. 

Аладжа манастир – Пролет

Двамата са влюбени в цветята. Единият цял живот ги рисува с много любов, а другият ги изучава в детайли като природолюбител. След десет години престой във Варна художникът и семейството му се връщат в София и си построяват нова къща на ул. „Младежка“7 /днес „Константин Щъркелов“/.

Министерството на вътрешните работи откупува десет негови картини срещу един милион тогавашни лева и ги подарява на видни чуждестранни гости. В художественат агалерия във Варна има само четири картини на Щъркелов, при това не от най-добрите му периоди. Отдавна ги няма великолепните му стенописи в аптека „Станчев“ и ресторантите „Севастопол“ и „България“, няма го и дома му на ул. „Македония“. Разправят, че собственикът на „Морско око“ бай Пеньо някъде около 1940-та моли Кочо Щъркелов, който е негов най-редовен клиент, да изрисува сводестите ниши по стените на ресторанта.

Художникът се опъва, но бай Пеньо го заключва и му казва, че няма да го пусне, докато не му изпълни молбата. Така Щъркелов е принуден да рисува три дни, без да излиза. Носят му храна и напитки и пак го заключват. Когато пак отварят ресторанта, цяла Варна се втурва да гледа стенописите, защото те наистина са уникални. Но преди трийсетина години ги махат, когато решават да преустроят заведението.

Преди да почине, великият бас Борис Христов изказва желание закупените от него 22 картини на Щъркелов, оценени за над 1 000 000 лева, да бъдат върнати в България. Според документите обаче нищо от наследството му не остава за родината. След смъртта на Франка, неговата вдовица, цялото имане на семейството отива у племенницата й Франческа. Твърди се, че България е загубила над 10 милиона долара от наследството на великия ни сънародник.

Из „Големите любови на българските артисти, музиканти и художници“, Венелин Митев