Трудовете на Зигмунд Фройд, свързани със свободните асоциации, анализ на сънищата и с несъзнателното са от ключово значение за сюрреалистите при развитие на методите за освобождаване на въображението. Те приемат идиосинкразията и отхвърлят идеята за „скритата лудост“, която пускат на воля, когато застанат пред бялото платно.

По-късно Салвадо̀р Далѝ обяснява това по следния начин:

Има само една разлика между лудия и мен. Аз не съм луд.

Желанието на сюрреалистите искат да освободят хората от фалшивата рационалност и ограничаващите обичаи и структури, а техен най-виден представител несъмнено е Салвадо̀р Далѝ.

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек има развинтено въображение и доста необичайно поведение, със очевидна склонност към престорен нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. И успяват.

Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество. 

 

Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.

Аз съм обиталището на един гений.

Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.

Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.

Книгата си „Петдесет тайни на магическото изкуство“ започнах така: „Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.

Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.

Скромността не е най-голямата ми добродетел.

Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.

Вижте още: ФРИДА КАЛО: Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света