За щастливия живот

Щастливо искат да живеят всички, но трудно се стига до щастливия живот, защото най-добре е първо да определим накъде вървим.

За Сенека щастливият живот е в хармония с природата. Следователно да живеем добре означава да живеем според природата.

Епикур, Платон, Зенон са казвали не как те самите живеят, а как трябва да се живее.

„Своят живот изживях, извървях на съдбата си пътя.“

Някои изказват презрение към живота, а живеят.

За краткостта на живота

Животът е кратък, смята Сенека, а изкуството е дълговечно.

Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим.

Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре.

Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута, разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.

Тъй е: не е кратък животът който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот.

Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лоши стопани, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използване, тъй и нашият живот предполага широки възможности за всеки, който добре го разпределя.

Сенека определено смята, че е много важно да знаем как да използваме живота си.

Според него един е пленник на ненаситна алчност, друг усилено се вдълбочава в излишни работи трети е подгизнал от вино, четвърти се е схванал от леност и т.н.

„Малка е частта от живота, през която живеем. И действително целият останал период е не живот, а чисто и просто време.“

Сенека смята колко много хора са разграбвали живота ти, без да усетиш какво губиш, колко часове са ти отнели безсмислената мъка, глупавата радост страстните желания и т.н.

„Живеете сякаш Ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло.“

Сенека е убеден, че няма изкуство, което да е тъй чуждо на заетия човек, както изкуството да се живее, нищо не се учи по-трудно.

Според Сенека за другите науки има много учители под път и над път, а в някои от тях децата са се изучили тъй, че могат и другите да обучават.

А как да живеем, се учим цял живот и още нещо, което може би повече ще те учуди: цял живот трябва да се учим как да умрем.

За Сенека:

„Десетки велики мъже, след като са се освобождавали от своите тегоби, са се отказвали от богатства, задължения, удоволствия и са прекарвали до края на дните си, учейки се как да живеят, въпреки това много от тях са напускали живота с признанието, че все още не знаят как. Камо ли пък да знаят това ей тези обикновени хора! Вярвай ми, великият мъж, извисил се над всички човешки грижи, се познава по това, че не позволява да бъде прахосан и миг от времето му.“

„Животът му ще продължи изключително дълго защото е бил изцяло на разположение на своя стопанин. Ни час не е минал в безделие и отпуснатост, ни час не е бил под чужда власт, понеже безкрайната пестеливост на пазача му не е откривала нищо, което си е струвало да размени срещу цената на времето.“

Сенека смята, че всеки ускорява хода на живота си и се терзае от мечти по бъдещето от досада към настоящото.

„Но оня, който използва всеки миг за себе си, който подрежда всеки ден, сякаш е последният в неговия живот, той нито мечтае за утрешния, нито се страхува от него.“

Сенека препоръчва да не съдим по бръчките и по белите коси на някой старец, че той е живял дълго. Дълъг е бил не животът му, дълго е било неговото съществуване.

Благополучните дни за нещастните смъртни се нижат най-бързо. По принцип, посочва Сенека, най-кратък е животът на заетия човек.

Валери Динев 
„Животът“, 1999

Валери Динев е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в САЩ, Германия и Англия. Автор е на книгите „Модели на човешкото поведение“ (1993), „Философска антропология“, 1-4 част (1995-2007), „Страхът: философско-антропологичен анализ“ (1996), „Животът“ (1999), „Въведение в практическата философска антропология“ (2009).