.
„Бяла тишина“: Ехо от миналото, огледало на настоящето
Вълните на времето ни отнасят назад към 1967 година, когато Георги Минчев, емблематична фигура на българския рок, ни дарява с песента „Бяла тишина“.
С първите звуци на китарата ни обгръща атмосфера на носталгия и меланхолия.
Текстът, написан от Богомил Гудев, е изпълнен с образи, които рисуват картина на изгубена любов, на спомени, които ни преследват.
Бялата тишина е метафора за липсата на емоции, за пустотата, която остава след края на една връзка.
Музиката, композирана от Борис Карадимчев, е пропита с тъга, но и с нотка надежда.
Мелодичната линия е нежна и лирична, а ритъмът е бавен и плавен, сякаш отразява ритъма на биенето на сърцето.
Вълнуващият вокал на Георги Минчев предава дълбочината на чувствата, за които се пее.
„Бяла тишина“ не е просто песен за раздялата. Тя е за копнежа по близост, за търсенето на смисъл в живота, за борбата с емоциите.
Песента ни кара да се замислим за собствените си преживявания, за болката и разочарованието, но и за силата на духа и волята за живот.
„Бяла тишина“ е послание, че дори и в най-мрачните моменти, ние винаги можем да намерим светлина и надежда.
БЯЛА ТИШИНА
Късен гларус над нас прелетя
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една тишина.
Беше тихо във наште сърца
Беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина.
В нощта птица пак лети
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява деня
и блестят върховете на мачтите
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една тишина.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: „СРЕБЪРНИ ЯТА“ – ГЕОРГИ МИНЧЕВ