.
Един от най-нестандартните и ексцентрични артисти в историята на музиката Дейвид Бауи издъхна на 69-годишна възраст, губейки битката с рака.
Това се случи на 10 януари 2016 г., два дни след рождения му ден.
Днес с тъга и благодарност си спомняме за Дейвид Бауи, защото той е човек, оставил такава ярка следа в сърцата и умовете на хората, докоснали се до изкуството и невъобразимо силната му личност, че не ще бъде забравен никога.
Променях образа си толкова много пъти, че съм в отрицание, че първоначално съм бил корейка с наднормено тегло.
Аз съм инстантна звезда. Просто добавете вода и разбъркайте.
В семейството ми има шизофренична жилка, поради което смея да кажа, че и аз съм засегнат от нея. Повечето хора от семейството ми са били част от някакво заведение за психично болни. Брат ми пък изобщо не иска и да си тръгва. На него му харесва там.
Намирам свобода само в ексцентричността.
Винаги се удивлявам, че хората приемат насериозно това, което казвам. Аз самият не се приемам насериозно.
Пред отзивите на критиците, предпочитам отзивите на децата, защото последните не са професионалисти по частта за изказване на собствено мнение.
Онова, което харесвам в музиката ми, е, че успява да събуди духовете у мен. Не демоните, а духовете.
Преди много години трябваше да си призная, че не съм много разбираем, когато трябва да обяснявам как се чувствам. Музиката ми го прави вместо мен, наистина.
Исках да докажа постоянната сила на музиката.
Вярвам, че винаги трябва да извличам най-доброто от талантите на другите.
Сега като се замислим, Адолф Хитлер е бил първата поп звезда.
Славата може да вземе много интересни хора и да ги засипе с посредственост.
Мисля, че славата сама по себе си не е нещо, което си струва, обаче винаги ви осигурява място в ресторант.
Никога не съм отговарял добре на консервативното негативно мислене.
Мога да помоля за цигарa на всички езици.
Човекът на XXI век е езичник: в него няма вътрешен свят, той много разрушава и малко създава, и, главното, той не чувства в своя живот присъствие на Бог.
Търсенията в музиката са като търсенето на Бог. Неизразимото и невидимото трябва да се въплътят в правилните ноти, за да се намери нещо, което не съществува.
Много трудно е да се разруши моралът в свят, в който морал не е останал.
Много малко могат да кажат: аз обичам човечеството. Аз не съм от тях.
Ненавиждам хора, които не знаят, какво да правят със свободното си време.
Утрешният ден принадлежи на тези, които могат да чуят идването му.
Най-голямото нещастие е да живееш в страх.
Идеята ми за перфектно щастие – четенето.
Качеството, което най-много ценя в един мъж е способността му да връща книги.
Когато остарееш, всичко опира до два или три въпроса: Колко още? Какво да правя с времето, което ми остава?
Сблъскайте се с труп поне веднъж. Сблъсъкът с абсолютната липса на живот е най-обезпокоителният и предизвикателен, който някога ще имате.
Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и в замяна да бъдеш обичан.
Аз съм само една индивидуална личност и не чувствам нужда някой да ограничава или квалифицира работата ми по някакъв начин. Аз работя за себе си.
Най-забележителната ми характеристика е, че мога да придавам на думите острота.
Записах повече от 25 студийни албума и мисля, че два от тях са наистина лоши, някои добри, а някои са наистина страхотни албуми. Горд съм от това, което постигнах. Всъщност, животът беше едно добро пътуване.
Не зная накъде съм се запътил от тук нататък, но мога да обещая, че никога няма да бъда скучен.
